Archive for the 'Uncategorized' Category

апр 24 2009

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Иван Ненков - поезия

Filed under Uncategorized

ТРОЯНСКИ КОН


Сред толкова съмнения до истини пречистени,
сред факлите на фактите - аз все пак оцелях.
Дори да си отиват една след друга мислите -
в сърцето ми остават най-дръзките от тях.

Навярно сте се вслушали в съветите на разума,
щом погледите-копия политат срещу мен.
Звъни, звъни душата! Но вие сте наказани -
слухът от много празници е малко уморен…

Отдръпват се назад великите гадатели.
И аз прониквам кротко в свещения ви кът,
за да разбия в прах студените ви статуи
със мислите, които разбиват мойта гръд.

*****

ИЗВОР

в памет на П. Димитров

Какъв живот - през тишина и тропот
да те пришпорва вечно твойта жажда
по синкавата лента на потока
към мястото, където той се ражда.

И изведнъж - жадуваното царство!
Но как душата в него да се впусне,
когато се страхуваш - като Нарцис -
да счупиш огледалото със устни?

Човешки мит с човека безпощаден!
За щастие съдбата е жестока -
сведеш се, пиеш…все по-малко жаден.
И после си отиваш. По потока.

*******

МЕЛЕАГЪР


От глава до пети - Мелеагър.
Нищо общо с легенда отвъдна.
Всичко, дето го имах, избяга.
Всичко, дето сънувах, се сбъдна.

Майка ми проумя и ми даде
сам да нося главнята си тежка.
В моя път през реки и през клади
всеки ход е начало на грешка.

Обич много ми трябва - да дишам!
Но жените край мене започват
да навиват на пръста си нишката,
над която се мъча да скоча…

Твърде нежна е тази верига,
дето в моите мисли се врязва.
Но…изглежда, таланта не стига,
Аталанта дори да се казва…

Казват, краят ще дойде безсмислен.
Аз не искам да мисля за края.
С колко кратък живот съм орисан
знам, че друг вместо мене го знае.

А когато си иде Алтея -
ще затворя душата си в шепи
и навярно сред вас ще живея,
стоплян само от своята пепел.

*******

ТЕЗЕЙ


Докато вие зидахте палати,
докато спяхте или пяхте в рими -
баща ми мълчаливо ме изпрати
в едно море, което няма име…

Останалото знаете, защото
светът почива върху стари лаври.
Разплита се кълбото на живота
и аз откривам нови минотаври.

Ще се размина ли с мита? Изглежда.
Не мога да обичам Ариадни,
които, изтъкани от надежда
очакват някой бог да ги открадне…

И все пак - вярвам, че Брегът е близо,
ще ме посрещнат там достойни хора.
Дано се вижда бялата ми риза
през черните платна на моя кораб.

————————————————————————————-

ВЛАСТ

Кралят мерки взема
срещу местната хетера.
Пък адреса й го има
всеки феодал в тефтера.


ЗЛАТЕН ВЕК НА КУЛТУРАТА

Дилър
спонсорира трилър
за килър.


ВЕРЕН КРИТЕРИЙ

“Поетите” напъват се отново,
към днешен стих монтират стара дата.
Но аз си знам: в началото бе слово,
което и сега не се печата.


ХОРОСКОП

Съдбата на човек и в тази ера
зависи от звездите. Под ревера.


ТВОРЧЕСКА ЗАВИСТ

В литературните парцели
за десет души двор спечели.
България го цяла гледа…
Той гледа… двора на съседа.


ПРЕД ГИШЕТО

Я кажи ми, родна бюрокрация,
дали е имал великият Омир
точна адресна регистрация
и единен граждански номер?


ВРАТИЧКИ В ЗАКОНА

Когато е за спекулантите,
отварят се. И откъм пантите.


АПОКАЛИПСИС

В най-близки дни
очаквайте у нас потопа
с вторичните суровини
на Западна Европа!


ЗА ЦВЕТА НА НАЦИЯТА

Едва когато е изтребен
се вижда, че е бил потребен.


БЪРЗА ЗАКУСКА

В Европа Източна животът
предлага сандвич… “20 век”!
Вместо филийки – две банкноти,
а между тях – един човек.


ЕЛЕГИЧНА ОДА

Днес робите влачат
пак своето робство,
но вече го тачат –
без грам неудобство!


УЧЕНИЦИ ЗА ПРИМЕР

Какъв неразделен клас –
разделят си всеки фас.


ВИЖ НЕАПОЛ И УМРИ!

Да види чудото мечтал
човекът и за виза драпал.
И от формалности умрял,
преди да е видял Неапол.


ДЕМОКРАЦИЙКА

Бодигардче охранява барче
на пребоядисано другарче.


ЩЕДРОСТ

Европа първа ни погреба –
с коли за втора употреба.


ЧАСТНИ УРОЦИ

Покрай другата си работа
Волът подковава Жабата.


КРАТКА АНКЕТА

Без да стигаме до свада,
искам да ви чуя мнението:
колко мозък днес се пада
на глава от населението?


ЗА КРАТКОСЛОВИЕТО

Омар Хайям бил мъдра личност,
постигал той завидна лаконичност.
Аз твърде не завиждам на Хайям –
освен да пиша, трябва и да ям.


КРЕПОСТЕН ОПИТ

Когато критикуваш феодалите,
не си оставяй и инициалите.


ВЕРУЮ

За да има свята република,
трябва народ. А не публика.


НЕ БОЙТЕ СЕ, ДЕЦА!

От МВФ

Гладни няма да умирате –
ще ви хвърлим някой грош,
ако с патос рецитирате
…“Братчетата на Гаврош”.


ИЗТРЕЗНЯВАНЕ

Благодаря Ти, че съм жив! –
Аз повече не искам, Боже,
щом алкохолът е фалшив…
И цялата система – тоже.


В ТЪМНАТА СТАИЧКА

Когато слушам околовръст,
думите на измамения народ,
разбирам, че средния пръст
също може да означава вот.


НИЩО ОСОБЕНО

Плуват в Перловска река
две-три перли, крак, ръка…
И рецидивист край моста
с прокурор си пие тоста.


ИЗОБИЛИЕ

По Хр. Смирненски

Ти целия залят със “стока” си,
о, шумен черноморски град!
Че как ги правиш тези фокуси,
когато ние мрем от глад?

——————————————————————————————–

поставил: НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ - ПЛАШКОВ

No responses yet

ное 03 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Ботев и Вазов

Х Р И С Т О Б О Т Е В

Христо Ботев Петков (25.12.1848, Калофер - 20.05.1876, Врачански балкан) - бълг. поет и революционер. Син на Ботьо Петков - виден възрожденски учител и публицист. През 1863 заминава за Одеса, където учи гимназия. През 1866 е учител в с. Задунаевка, Бесарабия. След кратък престой в България (1867) емигрира в Румъния. Учител по бълг. език в Александрия (1869) и Измаил (1869-1871). Сближава се с дейците на бълг. емиграция Хаджи Димитър, Стефан Караджа, В. Левски, С. Стамболов. На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник в-к “Дума на българските емигранти” (излизат 5 броя ). През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. През 1872 заедно с Л. Каравелов списва в-к “Свобода”(който си сменя името на „Независимост“); през 1873 - сатиричния в-к “Будилник” (излизат 3 броя). След смъртта на В. Левски (1873) и оттеглянето на Л. Каравелов издава в-к “Знаме” и един брой на в-к “Нова България” (1876). На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 г.). През 1875 г. издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета. През септември 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка.
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик “Нова България”, от който успява да издаде само един брой.
След неуспеха на Старозагорското въстание напуска комитета, поради идейни разногласия. В помощ на Априлското въстание организира чета от 200 души, която на 17.05.1876 слиза на дунавския бряг при с. Козлудуй, Врачанско.

На 20 май (нов стил 1 юни) 1876 година след тежки боеве с турската войска и башибозуците загива в подножието на връх Камарата, Врачанския балкан. Съч.: “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875), “Календар за година 1875″ (със стих. “Хаджи Димитър”), “Календар за 1876 година” (със стих. “Обесването на В. Левски”), мн. политически статии, фейлетони, сатира. Преводач. Негови творби са преведени на над 25 езика.

Стихотворения- Майце си, Към брата си, Елегия, Делба, До моето първо либе, На прощаване в 1868г., Хайдути (Баща и син), Пристанала, Борба, Странник, Ней, Гергьовден, Патриот, Защо не съм…?, Послание (на св. Търновски), Хаджи Димитър, В механата, Моята молитва, Зададе се облак темен, Обесването на Васил Левски.

Произведения: Художествена проза, фейлетони, кратки сатирични форми, Вестник “Дума на българските емигранти”, 1871, Други творби, Вестник “Знаме” 1874-1875

И В А Н В А З О В

Иван Минчов Вазов е роден в Сопот през 1850 година. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов родът на Вазовци произхожда от Кирко Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински. Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

Емиграция в Румъния- Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. След завръщането си в България Вазов учителства (1872–1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март 1879 — септември 1880). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“.

Пловдивски период- От 5 октомври 1880 Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията (виж Търновска Конституция)от княз Александър Батенберг. В началото на 1881 е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

Руски период- През есента на 1886, след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „

No responses yet

окт 22 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Иван Вазов - проза /заглавия

Иван Вазов - проза /заглавия

Posted by Николай Пеняшки - Плашков on октомври 16th, 2008

РОМАНИ:

* Под игото
* Нова земя
* Светослав Тертер
* Казаларската царица

ПОВЕСТИ

* Митрофан и Дормидолски
* Немили - недраги
* Чичовци

СБОРНИЦИ

* Разкази 1881 - 1901
* Драски и шарки
* Видено и чуто
* Пъстър свят
* Утро в Банки
* Разкази 1901 - 1021



This entry was posted on четвъртък, октомври 16th, 2008 at 3:00 pm and is filed under Иван Вазов - творчество. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site. Edit this entry.

No responses yet

окт 19 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Hello world!

Filed under Uncategorized

Добре дошли в Seloto.net. Това е Вашият първи пост. Променете го или го изтрийте и започнете с блогването!

One response so far