Archive for декември, 2008

дек 13 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Българска Литература

Българска литература наричаме българската национална литература създадена и писана на български език, през периодите таробългарска, възрожденска, следосвобожденска, между двете войни, литература след втората световна война - период на комунистическата реалистическа литература, модерна или най-нова литература след 1989 (в някои случаи можем да я наречем постмодерна литература). Това са най-общо периодите в българската литература, като границите между тях не са непременно твърди и това не означава, че литературата на един период в никакъв случай няма или не би могла да има характеристиките на друг период. Все пак периодите проследяват историческото развитие на българската литература в нейните най-общи характеристки и в едно от все пак свързаните с нея културни, исторически, политически, социални и т.н. процеси.

  По периоди

Старобългарска литература (8 век — 15 век)
Литература на Българското възраждане (18 век — 19 век)
Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878 – 1918)
Литература между двете световни войни
Литература след Втората световна война

Старобългарска литература
Това е началният период на българската литература, идейно и естетически обвързан с богослужебния християтнски ритул. Основно литературата е превеждана, но и създавана за периода IX-XV III в. (в едни по-широки граници).

Основни автори:

* Константин Преславски
* Черноризец Храбър
* Климент Охридски

Литература на Българското възраждане (18 век — 19 век)

Българската възрожденска литература е литература на прехода от старото към новото време, специфично различаваща се от периодите Просвещение и Ренесанс характерни за Западноевропийската литература, макар характеризираща се с някои от тяхните черти. Тя ознаменува началото на периодичният печат в България.

* Христо Ботев
* Добри Войников
* Софроний Врачански
* Васил Друмев
* Райко Жинзифов
* Любен Каравелов
* Константин Миладинов
* Васил Попович
* Григор Пърличев
* Георги Сава Раковски
* Стефан Стамболов
* Паисий Хилендарски
* Добри Чинтулов

Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878 – 1918)

* Мара Белчева
* Димитър Бояджиев
* Иван Вазов
* Константин Величков
* Димчо Дебелянов
* Иван Йончев
* Алеко Константинов
* Стоян Михайловски
* Екатерина Димитрова Ненчева
* Пенчо П. Славейков
* Захари Стоянов
* Антон Страшимиров
* Теодор Траянов
* Кирил Христов
* Цанко Церковски
* Пейо Яворов
* Христо Ясенов
* Петко Тодоров
* Елин Пелин
* Иван Ст. Андрейчин
* Теодор Траянов
* Николай Лилиев
* Константин Величков

Литература между двете световни войни

* Елисавета Багряна
* Никола Вапцаров
* Весела Василева
* Александър Вутимски
* Георги Георгиев
* Змей Горянин
* Йордан Йовков
* Николай Лилиев
* Гео Милев
* Светослав Минков
* Елин Пелин
* Симеон Радев
* Никола Ракитин
* Сирак Скитник
* Христо Смирненски
* Веселин Ханчев
* Стоян Загорчинов
* Фани Попова-Мутафова
* Чавдар Мутафов
* Константин Константинов
* Георги Райчев
* Дора Габе
* Атанас Далчев
* Ст. Л. Костов
* Рачо Стоянов
* Никола Фурнаджиев
* Антон Страшимиров
* Асен Разцветников
* Ангел Каралийчев

Литература след Втората световна война

* Маргарит Абаджиев
* Елена Алексиева
* Диа Ангелова
* Цветан Ангелов
* Пламен Антов
* Кева Апостолова
* Николай Аретов
* Валентина Атанасова
* Ясен Атанасов
* Кристин Димитрова
* Пенка Бангова
* Румен Баросов
* Методи Бежански
* Корнелия Благоева
* Олга Блажева
* Марин Бодаков
* Божидар Божилов
* Иван Бориславов
* Яна Букова
* Български инок
* Пенка Ватова
* ВБВ
* Маргарита Велева
* Ирина Войнова
* Найден Вълчев
* Владимир Луков
* Дора Габе
* Неделчо Ганчовски
* Вергиния Генова
* Стефан Гечев
* Богдан Глогински
* Георги Господинов
* Георги Гроздев
* Васил Давидов
* Бисера Дакова
* Дамян Дамянов
* Георги Данаилов
* Ивета Данаилова
* Иванка Денева
* Константин Денчев
* Красимира Джисова
* Елка Димитрова
* Димитър Димов
* Весела Димова
* Теодора Димова
* Петьо Добринов
* Пламен Дойнов
* Антон Донев
* Мария Донева
* Силва Дончева
* Жанина Драгостинова
* Мария Дубарова
* Петя Дубарова
* Боряна Дукова
* Деян Енев
* Виргиния Захариева
* Надежда Захариева
* Мартин Златев
* Валери Иванов
* Мирела Иванова
* Мариета Иванова-Гиргинова
* Ангел Игов
* Николай Искъров
* Йордан Матеев Йорданов
* Недялко Йорданов
* Екатерина Йосифова
* Камен Калчев
* Здравко Кисьов
* Роман Кисьов
* Леа Коен
* Венцеслав Константинов
* Георги Константинов
* Явор Константинов
* Борис Крумов
* Николай Кънчев
* Светла Кьосева
* Мария Липискова
* Весела Люцканова
* Юлиана Манова
* Цветан Марангозов
* Георги Марков
* Тома Марков
* Райна Маркова
* Рали Мейдър
* Леда Милева
* Мила Миленова
* Събка Митева
* Георги Мицков
* Момчил Николов
* Галина Николова
* Пепа Николова
* Малина Николчева
* Миглена Николчина
* Албина Опанасенко
* Кръстю Пастухов
* Иван Пейчев
* Светослав Пейчев
* Пеньо Пенев
* Бойко Пенчев
* Таня Пенчева
* Никола Петков
* Донка Петрунова
* Алек Попов
* Ради Радев
* Йордан Радичков
* Надежда Радулова
* Радой Ралин
* Иво Рафаилов
* Стоил Рошкев
* Живка Симова
* Даниел Смиловски
* Людмил Станев
* Мария Станкова
* Генчо Стоев
* Милка Стоянова
* Оля Стоянова
* Рени Стоянова
* Хари Стоянов
* Едвин Сугарев
* Доротея Табакова
* Димитър Талев
* Стоян Терзиев
* Марин Тодоров
* Силвия Томова
* Жюстин Томс
* Емил Тонев
* Тоня Трайкова
* Владимир Трендафилов
* Спасимир Тренчев
* Цвета Трифонова
* Христо Фотев
* Марияна Фъркова
* Николай Хайтов
* Леони Ходкевич
* Албена Хранова
* Борис Христов (писател)
* Георги Христов
* Габриела Цанева
* Чавдар Ценов
* Никола Чалъков
* Божидар Чеков
* Силвия Чолева
* Чудомир
* Петър Чухов
* Стоян Юруков
* Мария Янкова

No responses yet

дек 13 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Език и литература

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Принадлежи към южната група на славянските езици от индоевропейското езиково семейство. Има 4 главни периода в историческото си развитие - дописмен (до 9 в.), старобългарски(9-12 в.), среднобългарски (12-14 в.) и новобългарски (от 15 в.). Началото на старобългарския език се поставя със създаването (862 или 863) на азбука (глаголица) от Константин-Кирил Философ и Методий. В края на 9 в. в България е създадена и другата старобългарска азбука - кирилицата. Написани са най-старите глаголически и кирилски старобългарски паметници - Мариинско евангелие, Зографско евангелие, Асеманиево евангелие, Синайски псалтир, Синайски требник, Супрасълски сборник, Савина книга, Енински апостол и др. България става средище на славянската култура и писменост. Старобългарският език е основа за създаването на руска, сръбска, словенска, хърватска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. В периода на Българското възраждане се формира съвременният български книжовен език. Характеризира се с отпадане на падежните форми, употреба на определителен член, 9 глаголни времена, 4 наклонения и др.

Литература. Българската литература е най-старата славянска литература. Възниква през 9 в., след като Константин-Кирил Философ и Методий създават славянската азбука и превеждат първите религиозни текстове. През 9-10 в. чрез делото на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и чрез дейността на Охридската книжовна школа и Плисковско-Преславската книжовна школа старобългарската литература достига високи художествени постижения и по-късно се разпространява в Русия, Сърбия, Влашко и Молдова. В края на 10 в. се създават апокрифите и богомилската книжнина. През 13-14 в. настъпва нов разцвет на старобългарската литература - Борилов синодик, Софийски псалтир, Манасиева летопис, Иван-Александрово евангелие,

<span style=”font-weight:bold;”>Томичов псалтир</span>. В Търновската книжовна школа се развива широка езиковедска, литературна и преводна дейност. Българските ръкописни книги оказват влияние върху румънската и староруската литература. През 15 в. Поп Пейо и Матей Граматик създават Софийската книжовна школа. През 17-18 в. в литературата навлизат политически, социални и битови теми - известни са около 450 ръкописни сборника с проповеди, жития, летописни разкази и др. Характерно литературно явление са дамаскините. С ренесансовите си идеи книгата “Стематография” (1741) на Х. Жефарович въздейства върху оформящото се национално съзнание на българи, сърби и други
славянски народи. По време на петвековната османска власт развитието на българската литература се съсредоточава в манастирите. Първото произведение на българската възрожденска литература “История славянобългарска” (1762) на Паисий Хилендарски отразява стремежа за пробуждане на националнотосъзнание и се превръща в литературен и политически манифест на времето. Ярък последовател на Паисий е Софроний Врачански - автор на първата печатна книга в новобългарската литература “Кириакодромион” (1806) и на оригинална автобиография. През II половина на 18 в. и началото на 19 в. литературата има предимно просветителски характер - П. Берон, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Н. Геров, В. Априлов.
Нараства интересът към народното творчество - Д. и К. Миладинови издават сборника “Български народни песни” (1861). Започва развитието на новата българска литература - създадена на новобългарски книжовен език, тя следва образеца на жанрово-художествената система на европейските литератури. Връх във възрожденската литература е поезията на Х. Ботев,която с ярката си революционна изповедност и новаторство е сред най-добрите образци на световната литература. Безспорен класик на новата българска литература е И. Вазов - автор на 22 тома жанрово многообразно творчество (романи, повести, разкази, стихотворения, драми). Културният и литературният живот след Освобождението 1878 се съсредоточават в Пловдив, където работят
И. Вазов, К. Величков, Н. Геров, и в София - П. Р. Славейков, С. Михайловски, М. Дринов. За развитието на литературата голямо значение имат периодичните издания - списанията “Наука”, “Периодическо списание на Българското книжовно дружество”, “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, литературните списания “Зора” и “Денница” и др. В разцвет е и мемоарната литература - З. Стоянов, С. Радев. Широко се развива реалистичната проза - Ц. Гинчев, Т. Влайков, М. Георгиев, А. Страшимиров. Ярък критик на своето време, А. Константинов създава най-популярния сатиричен образ в българската литература в “Бай Ганьо”. В края на 19 в. възниква социалистическата литература - Д. Благоев, Г. Кирков, Д. Полянов. В началото на 20 в. настъпва модерно европейско обновление на българската литература, представено от кръга около списание “Мисъл”: д-р К. Кръстев, П. Славейков, П. Тодоров, П. Яворов - един от най-големите майстори на българското стихотворение. Българският символизъм достига съвършенство на стиха в творчеството на Н. Лилиев,Т. Траянов,Е.Попдимитров, Х. Ясенов, Н. Райнов, Д. Дебелянов. Развива се и прозата - Г. П. Стаматов и Елин Пелин - класик на българския разказ, проникновен художник на българското село. В областта на литературната критика работят Б. Пенев, В. Василев, А. Балабанов, И. Мешеков. След войните 1912-18 и националните катастрофи настъпва олевяване на литературата и се развива социално-революционната поезия, достигнала връх в поетическото майсторство на Х. Смирненски. След септемврийските събития 1923 социалната тема доминира в поезията на Г. Милев, Н. Фурнаджиев, А. Разцветников, като покрусата води до философско осмисляне на битието. Появяват се нови авангардни течения - експресионизъм и модернизъм в творчеството на Г. Милев, предметната поезия на А. Далчев. Традиционният реализъм в прозата се обновява към лиризация (А. Каралийчев), психологизъм (Г. Райчев), гротеска (С. Минков), битовизъм (Чудомир), историзъм (С. Загорчинов) и достига класическото в творчеството на един от най-добрите майстори на българския разказ, създал галерия от нравствени и идеализирани образи - Й. Йовков. През 1923-44 се налагат социалната и пролетарско-революционната проза - О. Василев,К. Велков, Г. Караславов,и поезия - Н. Хрелков, М. Исаев, Х. Радевски, Х. Кърпачев, Ц. Спасов. Социалистическо-революционната поезия достига високо развитие в новаторската лирика на Никола Вапцаров. След 1944 в българската литература доминира социалистическият реализъм. Въпреки наложения догматизъм ярко се откроява прозата на Д. Талев, Д. Димов, Е. Станев. Оригинално творчество създават Й. Радичков, Б. Димитрова и др. Българските поетически традиции са продължени в лириката на Е. Багряна, Д. Габе, Р. Ралин, Д. Дамянов, А. Германов, С. Цанев, К. Павлов, Б. Христов и др. Развива се българската драматургия - К. Зидаров, И. Радоев, Д. Жотев, Г. Джагаров, К. Георгиев и др. Извън пределите на България като учени с международна известност се утвърждават Ц. Тодоров, Ю. Кръстева, П. Увалиев и др.

No responses yet