ное 04 2008
Образът на Евтимий според “Похвално слово за Евтимий&qu
Величавият образ на Евтимий според
“Похвално слово за Патриарх Евтимий” от Григорий Цамблак
1. Образът на Евтимий в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” Григорий Цамблак гради един богат, многопланов и същевременно единен, цялостен, монументален извисен образ на монаха, отшелника, исихаста Евтимий, на учителя, книжовника и духовния пастир Евтимий, на закрилника на своите съграждани и мъченика Евтимий.; издига в култ нравственото съвършенство на героя, изобилните му духовни дарования, прославя го още в увода.
2. В началото на словото подчертава изключителните качества на Евтимий; възвеличава делата на един православен светец обрекъл себе си на Бога, последвал Христа, възлюбил живота на апостолите. С проследяване живота и деянията на светеца Цамблак преследва обществено – дидактическа цел: “да подтикнем слушателите към ревност и да ги възпламеним, за да подражават”; има и лични основания за възхвалата на Евтимий – Цамблак е ученик и последовател на последния български патриарх; има и патриотични подбуди- творбата възниква, когато България вече от две десетилетия е поробена и гражданите имат нужда от пример за нравствен стоицизъм, за твърдост, за непоколебимост в отстояване на вярата и народността, за морално превъзходство над насилника; в творбата прозира и любовта на автора към родината, неговата носталгия по отечеството и болката заради трагическата му съдба.
1. В началото на похвалното слово писателят очертава образа на героя в най – общ реторичен план. Чрез множество реторични въпроси, сравнения и абстрактно – религиозни формули Евтимий е представен като съвършен християнин, като нравствен образец и пример за подражание. Не се споменава нищо конкретно за произхода, родителите и детските му години, а е маркирано богоизбраността му. Цамблак сравнява героя с “Давид, който обичаше истината”, с “финикова палма”, с апостолите, чийто живот Евтимий възлюбва “още в младини”.така е очертан един агиографски образ – праведен, богоизбран, изключителен. Идеализацията и емоционалната струя преобладават в художественото изображение.
2. След реторичното встъпление Цамблак разказва за делата на агиографския герой, следвайки хронологията на неговия живот. В повествованието се преплитат интерпретация на монашеските, отшелническите и исихастките подвизи на светеца и разказ за апостолските ин пастирските му деяния, които в края на творбата се трансформират в мъченически.
3. Монашеският живот на героя – съзнателни избран от героя,; отшелничеството- паралел с библейски лица – пророк Илия и Йоан Кръстител – така Цамблак издига авторитета на Евтимий до сакралното ниво на Светото писание; Евтимий избира исихазма като начина на живот и на мислене, като светоглед и като пряк път към индивидуалното общуване с Бога, към богопознанието и истината. Героят се отдава на безмълвна молитва, самовглъбяване и усъвършенстване на основните исихастки добродетели – смирението, послушанието, аскетизма, борбата със страстите и пороците на земния живот. Дяволът не веднъж го изкушава, но благодарение на своята твърдост и вяра героят винаги го побеждава.
4. В хода на повествованието Цамблак вмъква интересно видение – пророчество – това на Теодосий, - до което той се домогва в моменти на исихастки екстаз. С вътрешния си взор старецът вижда трагичната съдба на България и очертава мястото на Евтимий в нея – той ще се превърне в апостол и мъченик на вярата.
5. В изграждането на образа на героя като монах, исихаст и аскет Цамблак отново се опира на аналогии и сравнения с библейски лица и събития – делата му съизмерими с тези на Авраам и Йосиф( свети мъже, които обичат да размишляват и да се упражняват в духовно съвършенство); Давид и Голиат( победата им над враговете) е подобна на Евтимиевата борба с Дявола.
6. Стремежът на Евтимий към неговото отечество е водено от любов към родината. Движен от патриотични подбуди Евтимий решава да се завърне в България, за да работи в нея, но и родината му има нужда от него – от мъдростта му, от нравствената му чистота и съвършенство, от богатите му духовни дарования;
7. Във втората тематично и стилистично обособена част образът на Евтимий е по- осезаем, по- конкретен и детайлно изобразен на фона на правдиво пресъздадената историческа действителност. В столицата Търново героят продължава благочестивия си и богоугоден живот. Съгражда манастир (“Св. Троица”) и полага основите на книжовната школа, която става притегателен център на множество ученици. С поредица от реторични въпроси Цамблак насочва интерес към учителската и книжовно – реформаторска дейност на Евтимий, за да утвърди усърдието, ерудицията, таланта и отличното познаване на Светото писание. Героят е сравнен с помощта на сравнения, епитети и перифрази с библейски лица или известни мъже от древността - с Мойсей, с пророците Илия и Самуил, с египетския цар Птоломей. Поставен е дори по високо от тях. -
8. Евтимий – проповедник и като патриарх- грижата за благополучието на неговите съграждани; поучава, проповядва, напътства, изкоренява греховете, бори се срещу ересите и моралната разпуснатост, привлича нови вярващи и връща заблудените към лоното на светата Христова църква. Той е духовен пастир, зорко бдящ за праведността на своето паство. Чрез евангелски притчи за сеяча и семето Цамблак подчертава духовните измерения на проповедническата, пастирска и учителска дейност на Евтимий.
9. Евтимий – изкоренител на ересите, а не само пастир и учител. Помага на хората чрез вярата и делата си и упованието в Бога, а Бог му се отплаща за предаността като се вслушва в молитвите му.
10. Търновци обичат своя духовен пастир заради смиреността и благочестието му, заради религиозната му ревност и морална чистота, заради праведния богоугоден живот и грижите му за ближните.
11. Евтимий е обичан не само от търновци, а и далеч зад пределите на България
12. Евтимий – апостолски тип герой, който служи на Бога чрез словото. Със силата на словото той лекува душите на хората, облагородява ги, спасява ги, изтръгва ги от” дълбочината на невежеството”, насочва ги вечните божествени истини, към богопознанието.
13. Евтимий – закрилник и морална опора са своите съграждани. Достойнството, мъжеството, нравственият стоицизъм на патриарха са актуални и действени в трагичните дни на превземането на Търново от турците. Евтимий става свидетел на поругаването на града, изгонен от патриаршеската църква, той не унива, не се изплашва за живота си, не рухва и не се предава на отчаянието и малодушието, а с още по – голямо усърдие се заема с пастирските си дела.. дори самият Баязид се оказва подвластен на спокойствието, смелостта и духовното обаяния на патриарха и го посреща с уважение и достойнство. С нравствения си стоицизъм, с духовната си твърдост и с вярата си Евтимий се превръща в пример за гражданите на Търново.
14. Индиректно се извисява образът на Евтимий в епизода, който разказва за заколението на 110 – те търновски първенци в църквата. Мъченическата, но достойна и величава смърт на Евтимиевите ученици, които запазват вярата си и заплюват поробителя, хвърля ярка светлина върху техния учител.
15. Поведението на Евтимий по време на подготвяната екзекуция е кулминационна точка в неговите деяния, които от апостолски се превръщат в мъченически. Той не трепва пред лицето на смъртта, не се страхува от нея, а напротив желае я. И Бог спасява своя избраник като вкаменява ръката на убиеца. Чудото е доказателство за моралната сила на героя и е свидетелство за неговата богоизбраност.
16. Драмата на Евтимиевото прощаване с търновските граждани – трагизмът на изложението е породен от насилствената раздяла между близки, от безмълвното страдание на техния патриарх, с отчайваща болка, с чувство на обреченост и невъзвратима загуба жителите се прощават със своя учител, пастир и закрилник. С него губят последната си опора. Опитва да утеши своите съграждани, а с примери от Библията Евтимий визира стоицизма като път към спасението. Победа чрез вяра – това завещава на своите ученици последният български патриарх, напускайки ги завинаги.
17. Учението, деянията и подвизите на героя светец по време на неговото заточение стабилизират вече изградената представа за изключителността, благочестието и апостолско усърдие на Евтимий. И в последните години от своя живот героя остава верен на избрания път в служба на Бога и на хората.
18. В заключителната молитва към светеца Цамблак утвърждава идеята за подражаване на достойните и моли за “живот в Христа” чрез благодатта на Светата Троица.
No responses yet
стига вече! Предполагам никой от Вас [...]
