2008 ноември | Блог - сайт за Българска Художествена Литература, Изкуство и Култура

Archive for ноември, 2008

ное 14 2008

ВЪЗПРИЕМАНЕ И ХАРАКТЕР НА БЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН АВАНГАРДИЗЪМ

автор: Владимир Янев

За разлика от възприемането на авангардизма в Западна Европа и в Русия посланията на нашия авангардизъм остават неразчетени от съвременниците му, а и десетилетия след това. Причините са от различен характер, но е факт проблематичността на рецепцията. В тази връзка Иван Сарандев твърди, че “и досега липсва инвентаризация, установяване на художествените факти, имената на авторите, на литературните програми и манифести, появили се в печата” (Сарандев 2001: 7).

Така, ако вярваме на рецептивната естетика, че истинската ценност на творбата се конституира в акта на нейното възприятие, ще признаем непълноценността на отношението към авангардизма някога, пък и неразработеността на много от аспектите на проявленията му в съвременните изследвания. При съществуващото положение дори рискованото предположение - “онова, което сме в състояние да твърдим без особени рискове, е фактът, че в българския авангардизъм са представени от експресионизма и футуризма, до дадаизма, сюрреализма, диаболизма и имажинизма” (Сарандев 2001: 7) - не може да бъде категорично оспорено. Може, разбира се, да възкликнем - “Барабар Петко с мъжете!”, но не е ли авангардизмът по принцип точно такъв “Петко”?!

Все пак бихме могли да се поусъмним, че една информативна статия на Кирил Кръстев за дада - “Началото на последното”, няколкото стихотворения на Теодор Драганов (автор на сецесионно-мистичните “Истерични вечери” и “Гонг на безумието”), както и позоваванията върху сегменти от “Нула. Хулигански елегии” на Николай Марангозов, са достатъчно основание за провъзгласяването на български дадаизъм, както настоява в малко позната своя публикация Иван Сарандев (1992: 16-18). Изследователят отстоява сходни тези и до днес, твърдейки, че “в хронологически план дадаизмът се появява у нас едновременно с футуризма (1922)“, за да продължи - “при това литературното отроче има същото месторождание и родители - Ямбол и литературният кръг около списание “Крешчендо.” Едва ли следва да се надценяват епатажно-игровите акции на ямболските авангардисти, чийто връх е натворилият известен скандал “Манифест на дружеството за борба против поетите”¹. Но твърденията на изследователя имат своя логика, докато съмненията ни имат поне тази стойност, че представят трудностите при опознаването и изследването на българския авангардизъм от годините на неговите изяви до днес.

Нашата литературноисторическа и теоретическа мисъл компенсира в известна степен своето отрицаващо недоумение (достатъчно ясно проявено в текстовете на 20-те години и в преобладаващия брой интерпретации до 60-те - 70-те години) чрез постановките за взаимовръзка между разнотипните естетически явления на традицията и модерното, по-специално в интересуващия ни аспект - за типологичните сходства на символизма и авангардизма. Така в по-ново време Светлозар Игов твърди, че дори “когато се отблъсква от символизма, следвоенната поезия е постсимволистична, наследява изразната зрелост на българския предвоенен символизъм“² (Игов 1990: 280). А с тезисите си за трансформационните процеси в “своечуждието на българския модернизъм” Александър Йорданов (1993) онагледява по свой начин и цитатността на авангардизма спрямо символизма.

Подхващайки становищата на Тончо Жечев и Светлозар Игов за трите етапа в движението на българския модернизъм (индивидуализъм - символизъм - авангардизъм) и имайки предвид членението на Никола Георгиев (1987: 3-27) за трансформационно-приемственото редуване на “компактно” и “дифузно” в художествения изказ, Никита Нанков (2001: 55-56) също дава израз на разбиранията си за ставащото в литературата ни в тази посока. За него първият етап обхваща последното десетилетие на ХIХ и първото десетилетие на ХХ век и е свързан преди всичко с имената на Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Петко Тодоров, д-р Кръстьо Кръстев. За тях се изтъква, че търсят “идеалното държавно-обществено устройство или същностно идеалното в човека изобщо и в българина в частност” и че изказът им е “преобладаващо компактен” (Нанков 2001). За символистите, представящи втория етап (от първите години на ХХ век докъм началото на 20-те години), “философско-естетическото равнище е божествено-идеалното, а естетико-поетическото - дифузният изказ” (Нанков 2001).

Третият етап - от началото на 20-те години на ХХ-ти век - според Нанков се представя най-вече от Гео Милев и авангардистите, Смирненски, късния Николай Лилиев, Асен Разцветников. Следват разсъжденията: “Във философско-естетическо отношение противопоставянето между земното и отвъдното съществува, но ударението категорично пада върху земното, разбирано като съвършено и носещо някои черти на отвъдното - тема за “земния рай”; напрежение, породено от преодоляване на двумирието (поемата “Септември” на Гео Милев, стихотворението “Червените ескадрони” от Смирненски, статии като “И свет во тме светится…” от Гео Милев и т.н.). Разнообразие в естетико-поетическо отношение: а) трансформиране на компактния изказ от първия етап и от времето преди модернизма (компактността в най-ярката й форма, изследвана от Георгиев) в хетерогенно-колажен компактен изказ (изследван от Александър Кьосев, Едвин Сугарев и др.) - Гео Милев и експресионистите, авангардизмът; б) запазване и модифициране на дифузния изказ - Смирненски, Лилиев, Разцветников и др.” (Нанков 2001).

Ако и да са лансирани в скорошно изследване, тези положения не са съвършено нови - Розалия Ликова доста отдавна подчертава връзката между символизма и следващите го художествено-естетически явления. Естетическия прелом тя тълкува в много от книгите си не само като тотално отрицание, а като явление, съдържащо в себе си родилните петна на символизма. “Със своята идейна, философска противоречивост, със своята естетическа двойственост, която го влечеше едновременно към живота и към метафизическата абстрактност, символизмът носеше в себе си причините за своята смърт”, отбелязва изследователката, за да продължи: “и заедно с това възможността да продължи живота си на по-висока историческа степен” (Ликова 1984: 540). На последното съждение се основават идеите, че “воювайки със символизма, поезията на двадесетте години същевременно го унаследява” (Ликова 1979: 18), че “преодолян исторически [...], символизмът с редица свои достойнства в областта на поетиката бе “снет” диалектически в отричащите го антисимволистични течения” (Ликова 1978: 18). Въпросът за трансформацията на поетиката на символизма изследователката разглежда многократно и на различни равнища, но в случая най-важно е да подчертаем стратегемата на основната постановка за отрицателите-наследници.

Така изразеното разбиране е поетологически конкретно у Лидия Гинзбург: “Рязката осезаемост и съответно еманципацията на специфичните стихотворни средства (размер, рима, ритмосинтактични връзки, звукова организация и т.н.), съчетаването на най-далечни смислови единици, неограничено растящите метафори, издигнатата до принцип многозначност на словото - всичко това символизмът предлага на ония, които идват да го сменят, и дошлите на смяна разработват тези начала с още по-голям максимализъм” (Гинзбург 1983: 399). Една основополагаща концепция!

Върху схващанията за генетичната връзка символизъм - авангардизъм градят възгледите си и българските “символистоведи”. Симеон Хаджикосев например допуска, че авангардните течения в литературата ни приемат “формата на криза на поетическото съзнание на символизма” (Хаджикосев 1984: 74). Иначе казано - почти всеки изследовател, независимо дали борави или не с термина, определя българския авангардизъм като “постсимволистично” явление. При цялата си мотивираност и надеждност спокойните научни постановки за приемствеността, за възвратно-постъпателните движения, за генетико-типологическите сходства не разкриват в достатъчно пълна степен драматизма на сблъсъка между двете разнородни системи. Творците с най-ярко проявен индивидуален профил от следвоенната генерация виждат в символизма и в неговите представители естествените си врагове, а тяхната непосредствена близост определено им пречи да се чувстват благодарни продължители.

Срещу стражата на прословутата “кула от слонова кост” идва не смяна, а разнородна тълпа от разрушители. Те настъпват “без сигнал, без ред”! Настъпват не като частични реформатори на поетическия език - това им изглежда дребнаво смешно; не като обикновени критици на закостенялата система от художествено условни шифри, предназначени за декодиране от малцина - това е само тяхно средство към по-висша телеология, а като тотални отрицатели на целия дотогавашен естетически език и способите му за боравене и комуникиране - като изразители на радикални проекти за устройството на националното, на човешкото.

Противопоставяйки на неведомите тайнства на кулата, на нейните застинали неоромантични форми, на изолираността и неизменяемостта й своята раздвижена до деформираност представа за света, своя активизъм, своето “варварство”, новите автори са пълни отрицатели на предхождащите ги ценности. Те не признават затворените и ограничени пространства, отричат езотеричната реч, подменяйки я с хилядоустия език на улицата, заглушавайки с виковете си шепота, за да демонстрират критико-провокативно отношение към безволието или към гордата самодостатъчност на символистичния “аз”. (Някъде Кокто беше сравнил опитите на кубиста Пикасо да излезе от триизмерното пространство с бягството на каторжник, устремен към свободата извън пределите на собственото си “аз”. Центростремителността на символизма е категорично неприемлива за центробежните, центроразрушителните идеи на авангардизма. Последните “физически” метафори са заети от Едвин Сугарев (1988).

На стремежа към извисеност авангардистите противопоставят прозаичната и груба делничност, на аристократизираните духовно-музикални форми - плебейската грубост и режещите слуха нови съзвучия; на богатата, психологически нюансирана инкрустация - “интензивността и радикализма на чувствата” (Андреева-Попова 1983: 29), на изолационизма и самотничеството - декламативната връзка с тълпите и то не на представените в “слънчевостта” им тълпи. За последното става дума и по-нататък, но нека още тук отбележим съвсем не странната близост между писаното през 1912 в списание “Акцион” от Лудвиг Рубинер и “Септември” на Гео Милев. Да сравним “Кои са другарите? - Проституиращите, поетите, сутеньорите, колекционерите на загубени вещи, джебчиите, безделниците, влюбените - в кулминацията на любовния екстаз, религиозните безумци, пияниците, страстните пушачи, безработните, скитниците, разбойниците, изнудвачите, протестиращите, извеяните, паплачта… Ние сме изметът, боклукът, презрението. Ние сме светата сган!” с участващите в бунта “селяци// работници// груби простаци// безимотни// неграмотни// профани// хулигани// глигани// - скот като скот (…)” Това е “светата сган” на нашия поет!

Твърде остри са противоречията между символизма и наследяващо-опровергаваща го литература в контекста на конкретно-историческото и художествено-естетическото време. Това решително скрива от погледите на съвременниците общността на част от сродяващите различните направления принципи и не следва да се прикрива от изследователите при търсенето на несъществуваща плавна моделност на литературния развой. Защото признаците на модернизма и авангардизма могат да са в известна степен сродни, но са преди всичко съществено различаващи се! (Различните неща се различават по белези, които са донякъде общи за тях, но това не ги прави по-малко различни.) Така че ще приемем като основателна забележката на Едвин Сугарев - “Това, което отделя и противопоставя символизма и естетизма на футуризма, експресионизма, дадаизма, сюрреализма и прочие “изми”, едва ли е по-маловажно от това, което ги свързва” (Сугарев 1990: 150).

Естествено, че не е по-маловажно - много, особено важно е! 20-те години на ХХ век в световната и в българската литература не представят обикновен поколенчески разрив, извечно съществуващия конфликт “бащи - деца”. По това време става въпрос за съвършено ново отношение към словото, към изкуството, към културата, към екзистенциалната проблематика в най-широкия смисъл на понятието. Тогава късните напъни на естетизма, напразно опитващ се да “замества религията на живота с религията на изкуството“³ (Кръстев 1939: 21) са отречени от разрушителния, но заедно с това и жизнестроителен порив за цялостно битийно пренареждане. Радикалният авангардизъм не признава приемствеността, еволюцията, не се задоволява с частични реформи - той е бунтарски насочен срещу самите основи, срещу “онтологията” на живота и на изкуството. Предходните изяви на модернизма му се струват остарели и непродуктивни. В тях откриват и отричат един “Аз”, прекомерно втренчен в себе си, който дори когато гледа настоящето, не го възприема като проекция на бъдещето. С основание - символистът търси универсалното, въплъщение на абсолютния Дух. А както патетично провъзгласява Жорж Сорел: “Ние знаем, че нещо е добро тогава, когато то като градивен камък на бъдещето изпепелява настоящето“⁴.

В духа на казаното е интересно да се обърнем към книгата на Марко Бунин “Сигнали” (1924). Тук авторът иронизира “вцепенения поет“, който “хълца// и нощем, и денем,// забил очи// като гвоздеи// в страшните,// стърчащите// като стълбове// въпросителни// на времето” и безцеремонно отрязва: “Мълчи,// или угасвай!” (”На бледния поет”). Героят на Марко Бунин е със съзнанието, че живее в пространствата на едно “съдбовно надвечерие“, че “върви с гигантски крачки// към бездната на бъдещето“. Оттук идва императивното:

Разбивай тъмните стени на Утре,
прекрачвай пропастта
с една велика лудост.
Душа,
забременела със едно
дете на бъдещето,
което ще се роди сред гръма
и повика на първата победа.
Разбивай, твойте стрели са
лъчите на изгреващото слънце
и твоя страшен гръм е
пурпурната зора.

Току-що цитираният финал на “Надвечерие” сякаш прелива в патоса на “Утре”: “О утре! Твоя взор блести от// хипнозата на ден велик,// обхванал ме във свойте пръсти,// а старите на Днес се кръстят// треперят пред гръма на твоя миг.” В несръчно ръбестите клетви и предвестничества гръмогласничи онзи “разбунен вик“, “вик, пробил сърцата“, “вик засилен до сигнал“, който обявява, че “един стар свет е паднал на колене“. Този вик изразява революционната ексцесивност на пълния отказ от всичко старо и традиционно.

Трансформируемоста на символистичния модел не бива да препятства виждането на принципните различия между него и авангардизма. Стремежът на новите български автори към тотално пренареждане на съществуващото, както и безусловният негативизъм към традицията, не можеше да не влезе в остро противоречие с тематичната, жанровата, стиловата, ритмическата инерция на символизма, с автоматизирането на неговите принципи, особено очевидно при епигоните му. Ценностите на духа, върху които слагат ударение нашите модернисти, са отречени и подиграни като израз на бягство от кардиналните проблеми на живота. Надземното, отвъдното, трансценденталното - изобщо, метафизическите лутания на духа - са загърбени в името на изкуство, следящо отблизо живота и заредено с агресивното желание да го коригира. То претендира, че е ни повече, ни по-малко “съвършено ново изкуство” (Гийом Аполинер), което значи и отказ от завещаните модели за съвършенство. Авангардизмът е тотален бунт. Затова при него тишината, хармонията, вътрешната съсредоточеност на лирическия “аз” се взривяват от крясъка, дисхармонията, демонстративната активност.

Още в ранните изяви на модернизма личността става враг на своето включване в структурите на определените отношения, на йерархията, ако и предложенията на символизма да са насочени към духовна йерархичност на ценностите. Така например всеизвестното твърдение, че символистите откриват града в нашата поезия може би трябва да претърпи корекции от гледна точка на същностни различия при интерпретацията на образа му. Техният град, тяхната природа са градът и природата на душата. Авангардизмът подхвана идеята, но я конкретизира и “профанира”. И ето че при Николай Марангозов “душата” става “сърце, експлодиращо с бяс“, “ничията никога” - всякоя и на всеки: “многолика любовница“. Наместо символа на града авангардизмът предложи образа на улицата, грубата, страшна, отблъскваща улица на цивилизованото варварство. Културата на символизма се стреми да съхрани ценното, докато културата на авангардизма със свойствения си негативизъм го стилизира пародийно, придава му гротесков характер. Авангардистът е играещ творец, отричащ статиката на ценностите, неубеден в тяхната вечност.

И още нещо - българските символисти така или иначе представят индивида като пасивен спътник на ставащото, а не като деятелен субект. За тях земният живот има значение дотолкова, доколкото се съотнася с вечния. Те защитават християнския тезис за примата на духовното над материалното, за преходността на сегашното и неговото преодоляване от универсалното преклонение пред абсолютите на красотата. Красивото е етично, а етичното няма строги исторически проекции.

Авангардизмът е на противоположни философско-етични позиции. Това става възможно, защото през и след войните “граничността на ситуацията” - личностна и обществена - довежда до коренно изместване, изгубване и новоустановяване на границите между живота и словото. Нека в тази връзка припомним наблюдението на Радосвет Коларов за двата “коренно противоположни в семантично-структурно отношение пласта” в “Септември” на Гео Милев. В процеса на анализа си изследователят конкретизира поетологически ефекта от динамично противоречивото съвместяване на “материално” и “нематериално” в поемата: “Символите от абстрактно-алегоричния план започват да излизат на равнището на предметно реалния свят, превъплътени като негови елементи, и, обратно - елементите на предметно реалния свят започват да се издигат до равнището на символи” (Коларов 1985: 325-26).

Това са верни литературоведски наблюдения, в тях се разкриват творческите основания на Гео Милев. В неговото съзнание е отпаднало разбирането за изкуството като норма, като своеобразна забрана да бъде “естествено” и да си служи с всички форми на естеството. Нищо не е забранено за този, който не признава забраните, който прескача видимите и невидимите им граници! Подобно прескачане на границите не е възможно да се осъществи само като илюзионистки художествен трик. То е определено от мисловно-емоционалната структура на индивида, разрушил вътре в себе си представата за йерархична подчиненост и несъвместимост на разнородните елементи. (Ницше бе провъзгласил хипотезата си за “субекта като множество” - не е ли тази вътрешна множественост на авангардисткия “Аз” причината да се търси множествеността, множеството на другите “Аз”-ове, включително и чрез стремежа към единение с всеобщото и неединно въпреки това “Ние”?!)

В този смисъл акциите спрямо приемствеността имат свои идейно-художествени основания. Диктатурността и йерархичността на традицията могат да бъдат преодолени само чрез принципно ново отношение към нея. Това е отношение не на продължители, а на радикални изкоренители на предшестващото! Включително и чрез трансгресията спрямо старателно отглежданите в академичните кабинети и поетическите будоари разграничения между фикционално и нефикционално. Последното е посочено в изследването на Жоржета Чолакова, което разглежда основанията на пресичанията между фикционално и нефикционално в създаденото от авангардистите. Ето едно характерно твърдение на авторката: “Авангардизмът не е художествен метод, той не е предназначен единствено за изкуството, а чрез формите на изкуството изразява принципно нов тип човешко съзнание, преструктуриращо света. В този смисъл художествеността вече не е цел, водеща към разбирането за съществуващите сложни взаимоотношения на човека със света, а средство за формиране на нова екзистенциална установка, съзвучно с представите за антигравитационните, при това реално съществуващи в човешката природа състояния. Литературата, както и всяка друга сфера на художествеността, престава да има собствена, строго диференцирана територия. Тя става компонент - при това равнореден, а не водещ - на една цялостна интерпретативна система, която поради своя универсализъм изисква надреден език, интерферирал различни знакови системи - на словото, живописта, киното, детската игра и др. Така разликата между фикционално и нефикционално слово престава вече да има първостепенен характер - от значение е преди всичко епистемологичната природа на текста” (Чолакова 1998: 8).

За някаква нова синкретичност ли става дума тук? И ако е така - няма ли да възкликнем: нищо ново под слънцето! Да, всички времена си приличат по своята “иновационност”, но има епохи, когато - да перифразираме Оруел - различията са твърде различни. В случая става въпрос за принципно нов идиолект - индивидуалният стил на авангардиста се определя от оперирането с разнородни стилно-езикови пластове. Става въпрос и за полярно разместване на цели и средства, за отношение към изкуството като естествена опорна точка за преобръщане на света.

Авангардистите усещат и представят своята култура (какво че те често, а противниците им винаги, я определят с отрицателни представки: “антикултура”, “контракултура”?!) като нещо съвършено различно от всичко дотогавашно и я поставят в качествено нови - разбира се, остроконфликтни отношения - със съвременната им цивилизация. При тях с особена острота се разгръща конфликтът култура-цивилизация, който според Освалд Шпенглер е характеризирал и други епохи на човешкото развитие. Изследователят твърди, че западната култура през ХХ-ти век навлиза в преходен период. Но това не е култура, прехождаща към друга култура, а култура, отиваща към специфическо състояние, към “цивилизация”. Цивилизацията е култура, но в период на разпадане, на залез. За Шпенглер преходът от култура към цивилизация в античния свят протича през IV-ти век, а в западния - през ХIХ-ти. И тук, и там границата между различните периоди се определя от безпрецедентния процес на урбанизация; разпадането на националните традиции; възникването на космополитична ориентация ⁵.

Пренесени на български терен (при отчитане на исторически, етнически, културни различия), подобни схващания едва ли губят съществено. Не изтласква ли и у нас “градското” традиционно “рустикалното” като бит, психология, културни нагласи? (Едно характерно твърдение от 1934 отбелязва “борбата между традициите в битовата ни психология и зараждащите се антибитови елементи в дълбочините на обществения духовен и народен живот“.) Не са ли характерни за литературата ни “космополитните” установки у Стоян Михайловски и Алеко Константинов, в кръга “Мисъл”, в творчеството и схващанията на Кирил Христов и Антон Страшимиров, при символистите, които откриха града и по-конкретно - универсалността на символно-психологическата парадигма “град” в модерното битие, мислене, творчество? Да не говорим за интелектуалците от следвоенната генерация, при които “духът на новите времена променя посоката на творческото съзнание” (Стоянова 1996: ⁶.

За да не бъдем заподозрени в опериране с единични факти или в елитарност - нека отбележим, че войната по същество трагически окончателно свърза и съдбата на България, и социалнопсихологическите усети и разбирания на широките маси (тук приоритетите на политическото са само видимата част на айсберга) с “извъннационалното”, с “космополитното”. Защото да разбираш своята съдба в контекста на световната е съвсем различно от Дядо-Либеновото обичане на Отечеството, което, оказва се, не е само родната Копривщица. Както и да се проявява отношението към “новонамереното” Отечество и към света, то вече не е затворено в “котловината” или единствено в рамките на етноса. Този етнос не се мисли като ценен сам по себе си, интензивно търси съизмерване с Другите и Другото, готов е да ги разбира, да абсорбира творчески, да “праворазбира” цивилизацията. И съответно - да “правораздава” от своя позиция. Така един наченал у нас от Възраждането процес намира вулканичното си изражение през 20-те години на ХХ-ти век, в авангардните им проекти.

Не са ли свидетелства за това упоритите търсения на европейска идентичност (включително и отрицанията със “световен” прицел) с авангардистичния си връх през 20-те години на модерния тип творци? Нали Гео Милев още в “Посоки и цели” прокламира необходимостта “българската литература да излезе вън от себе си: вън от традицията на националното, съвременното и популярното.” Той е категоричен: “Не съществува “модернизъм”, не съществува чуждо и наше… Време на велико преселение. Трябва и ний да напуснем брега на традицията - индивидуална или национална - и да заминем към брега на истинното и чистото изкуство” (Милев 1919: 17).

Традицията пречи на субективното волеизявление - ето защо във “Фрагментът” Гео Милев обявява края на “епоса” с неговата логичност, аналитичност, обективност, противопоставяйки му асоциативността, синтеза, субективността на “лириката”. Но твърде скоро именно “лириката” ще отрече “чистото изкуство“, за да посочи същността на времето на “велико преселение” - щурмуване на върховното, снемане на небесното “долу// върху печалния// в кърви обляния// земен шар“, сбъдване на фантазмите за земния рай на общочовечността. Гео Милев е още по-категоричен в “Небето”, където тенденциозно противопоставя експресионистичните си разбирания на импресионизма. Мисленето върху основата на бинарни опозиции, които така или иначе сблъскват повече или по-малко тенденциозно разграничавани явления, не е новост в националната ни практика. Достатъчно е да си припомним членението на “млади” и “стари” от д-р Кръстьо Кръстев; “Тъгите ни” на Димо Кьорчев и “Бодлер или Тургенев?” на Иван Радославов - насочени вече срещу набързо състарените в угода на новото “млади”.

И все пак никога преди това “бинарността” и стремежът към оразличаване не са така остро подчертавани, не стават основа за тотални обобщения. Това е всеобща тенденция, с която нашите модерни автори, водени от съзнанието, че са равноправна част от европейската култура, определено се съобразяват, верифицирайки я чрез свои концепции. Така например Ворингеровата опозиционна двойка “север - юг” при Николай Райнов придоби друга “географска” насоченост: “изток - запад”. А това според изследователя ни означава: “декоративно” срещу “живописно”; “идеализъм” срещу “натурализъм”. Чавдар Мутафов пък говори за “вечния афинитет на две бития” - “реално” и “въображаемо“, за да заяви: “Експресионизмът прочее е освобождението на съдържанието на външния свят от съдържанието на душата. Последната, запазвайки все още своите собствени форми на израз, е принудена вече да търси същността на нещата вън от себе си - и тепърва да я постига” (Мутафов 1993: 303-304)⁷.

В един или друг аспект върху основата на острата противопоставност градят идеи и възгледи отрицателите на символизма - Никола Фурнаджиев в “Нов път”, Константин Гълъбов, Атанас Далчев, Димитър Пантелеев от кръга “Стрелец”. Те не остават незабелязани и неоспорвани, като им се противопоставят друг тип и по друг начин тълкувани опозиционни двойки. Това може да се види в “Златорог”, където не само Боян Пенев и Владимир Василев изразяват по-традиционни естетически възгледи, в “Хиперион” с войнствената непримиримост на Иван Радославов, който в защитата си на една causa perduta нерядко е изобретателно язвителен спрямо новото.

Подобен род примери още веднъж подчертават разнородността, “аритмичността” на епохата. Това е схванато от Едвин Сугарев, който твърди: “Никога преди българската литература не е била толкова разнообразна, колкото в тези години: в тях идейните течения от миналото съществуват паралелно и се наслагват, като същевременно влизат в полемичен диалог с новото, което се утвърждава: първите сериозни стъпки на пролетарската литература (стиховете на Смирненски) и новите модификации на модернизма (експресионизма на Гео Милев, диаболистичната проза, ранната поезия на Атанас Далчев). Картината на литературния живот става необичайно пъстра и объркваща” (Сугарев 1988: 14).

Това далеч не е пълната картина на литературната пъстрота през десетилетието. През него авангардизмът не е единствената доминираща тенденция (ако и толкова ни се иска да е така, че сме склонни именно към подобно представяне) в тогавашната българска литература. За съвременниците изявите на Гео Милев, Ламар, Марангозов, на Чавдар Мутафов, на диаболистите Владимир Полянов, Георги Райчев, Светослав Минков, в известен смисъл - на “новопътците” (най-вече на Никола Фурнаджиев), даже и да са познавани и дори отчасти признавани, са под равнището на завоеванията на реализма и на символизма.

Тук се изправяме пред явен парадокс. Българският литературен авангардизъм, както изобщо авангардизмът, ясно изразява желанието си да заеме неовладени пространства, да предизвика масов отклик. Затова, в противовес на символизма, у нас новото изкуство не се обръща към малцината достойни читатели, към аристократите на духа. А обективно се оказва със значително по-малка обществена подкрепа, читателският му “рейтинг” е доста нисък. Предпочитанията са към символизма, у по-”старомодните” - към реализма. На какво се дължи това при условие, че днес за мнозина е безспорна ценността на авангардните търсения и открития?! (Историческата дистанция от 20-те години благоприятства възприемането на смисловите потенции на авангардистичните текстове. Вместването им в системата от ценности на тяхната епоха, независимо от факта, че тези текстове опонират на културната традиция, е, ако не докрай осъществен, то наложителен литературноисторически акт.) Да, на какво се дължи?! На културната изостаналост ли? На неподготвеността на българската литературна критика и наука да изпълнят своите мисионерски, пропагандаторски, анализаторски функции? На неспособността на публиката веднага да оцени новото?

Всеки от зададените въпроси има определени основания. Но трябва да подчертаем - когато се връщаме към миналото, нагледно откриваме, че не съществуват единни обществено-културни потребности и ценности. Всъщност именно върху разбирането за ценностния разлом, за необходимостта от нови радикални проекти, които категорично се противопоставят на компрометираната нормативност, гради основанията си авангардизмът. Той затова е и авангардизъм - апелира към бъдеще, много по-различно от обичайните представи, от еволюционистките практики. В това се крие и причината за твърде често яростното му неприемане. Повечето наши писатели и критици реагират отрицателно спрямо авангардизма не защото обслужват “буржоазни” интереси. В огромната си част те са опозиционно настроени и спрямо неустойчивата власт на 20-те, и спрямо относително стабилизираната икономически и политически върхушка от 30-те - 40-те години. Така, без да идеализираме българската междувоенна интелигенция, не можем да не видим, че тя ревниво брани независимостта на идейно-естетическите си позиции.

Освен това най-изтъкнатите ни писатели и представители на литературнонаучната и литературнокритическата ни мисъл, ако и да живеят в модерните времена, носят в себе си идеала за единност на националната общност. Те вярват в проектите на еволюционното изграждане на новото върху базата на цялостните завоевания на миналото. Затова очакват от литературата да изпълнява функцията на съхранител и умножител на истината, красотата, героиката на единния български дух. Повечето от тях пряко или косвено са свързани с традициите на “Мисъл” и виждат като анахронично делото на Вазов, но не са далеч от преклонението му пред общонародното. В тях живеят идеите на Славейков за мощна и монолитна духовност, която чертае пътищата пред нацията, изисква от интелигенцията й жертвена готовност в името на идеалното, дадено в забележителните образци на историческото битие на изкуството.

Авангардистите обаче не са склонни да историзират - те истеризират миналото и съвременното! Именно истерико-анархистичната хипертрофия на авангардистичното отношение към света не могат да приемат “еволюционистите”, в основата на чието световъзприятие обикновено лежи схващането за нравственото самоусъвършенстване на индивида. При авангардистите митът за такъв индивид, който, обяснявайки се със своя “Аз” във формите на безкрайни монологични питания, достига до прозрения, независими от обществените приключения, е изоставен. Монологът категорично се загърбва в името на диалогичността, чиято пулсираща, разширяваща се вселена се стреми към всеобхватност. Необходимостта от разширяване на диалога, от питането и разпитването на различни езици, довежда до своеобразно социокултурно полиглотство - в името на радикалното авангардистично есперанто. Неговата енергия е насочена към масовото Днес в името на всеобщото Утре. Човекът, читателят, възприемателят се натоварват с отговорности пред изкуството, чиято цел е радикална промяна на живота.

Конвенционалното съзнание обаче трудно може да понесе подобно натоварване с отговорности, с напрежението на нестандартния избор, с “футурошока” и естествено им се противопоставя. Фактът на това противопоставяне сам по себе си регистрира извеждането на възприятията от уюта на познатото. Съзнанието и то не само художественото съзнание - чрез удари отвън и отвътре - е заставяно да бъде плуралистично. Това особено важи за модерната история, за новото време, което издигна Града с неговата цивилизационно-културна разнопосочност. Тук се ражда авангардът; самият Град е въплътено авангардно творение! И ако в началните фази на съществуването си Градът пази в определена степен “благопристойност” спрямо традиционното и изгражда свои “сакрални” центрове, то с динамичното му развитие митологичната неоспоряемост и циклично-еволюционната менливост на тези центрове се подлага на критически атаки и тотално отрицание. Революционно-креативното се противопоставя на традиционно даденото.

Затова новите Деца на Града, истинските негови жители, които нямат друга освен урбанистична памет, стават изразители на бунта срещу него. Те не му пеят романтични дитирамби, възприемат го “като огромна хилядоглава, хилядоока хидра, която един ден внезапно ще се изправи страшна и свирепа (…)“, като “жестоко животно, разгърнато в равнината с безсмислено зеещи челюсти“, “язва върху бедрото на природата” - оттук и призивът: “по-далеч, по-далеч от разложения му облик!” (Мутафов 1926: 38). Правомерно изглежда в този смисъл наблюдението, че “жителите на експресионистичния град се представят като призрачни, подобни на марионетки същества, нападани от тъмни сили, над които при цялата си привидна и нелепа самоувереност те нямат никакъв контрол” (Фаулър 1993: 68).

Няма ги вече плавните концентрични кръгове, сред които центърът (административен, религиозен, институционален) е и безспорен цивилизационно-хуманитарен връх - загубва се представата за хронотопно единство. Именно загубването на подобни представи е в основата на авангардистичната дестабилизираност и на авангардните опити чрез бунт срещу всепоглъщащата “хидра” да се открият новите обединяващи ценности. Тези опити са радикално изпреварващи, “аритмични” и естествено срещат активната и пасивната съпротива на стабилизираното читателско съзнание. Обяснението е подсказано от Фюри - “Обществото не само се развива чрез различни ритми, а в едно и също общество съществуват и различни равнища на съставящите го реалности; те не се подчиняват на хомогенното и всеобщо време“⁸. Точно разнотемповостта на времената, начупеността, тектониката на пространството извежда на преден план авангардният тип мислител и художник.

Характерни за този тип художник са тоталните претенции да вкара всички и всичко в бурния поток на времето - не в увеселителното влакче, а в кошмарните ветровити тунели на изнемогващата динамика. По принцип тези претенции са нереализуеми. Не бива априорно да се предполага, че всички преживяват по един и същ начин времето, че могат да бъдат насила извадени от “своето” време дори в кризисни епохи. Никоя епоха не се състои само от кризисни елементи - това авангардистите категорично отказват да приемат за своята епоха и толкова по-зле (но и по-добре!) за тях. Не в смисъл, че печелят нещо от радикалната си опозиционност и непримиримост - печели неедноизмерността на изкуството, динамиката на духа му.

Авангардистът отказва да създава хомогенни творби, да ограничи чрез наследените от традицията правила на хармонията своята свободна игра със съдържания и форми, да укроти динамизма на своя дух, който се проявява чрез асоциативните прескоци, фрагментарността, деформативността на дисхармоничното изкуство. Размишлявайки върху същността на новото в това изкуство, още през 20-те години д-р Спиридон Казанджиев отбелязва, че при него “наблюдаваме едно отрицание на формата, стремеж да бъде тя разбита, преодоляна“, за да обобщи: “Сега отвъд формите на образа се търсят движенията на живота. “Видимостта” не е достатъчна за искреността на новия художник; зад нея той търси самата същност, битието. /…/ Изкуството се връща отново към живота - не към идеята за живота, а към самия живот. Най-добре се наблюдава това в характера на неговото вдъхновение - това вдъхновение не е визионерство, фантазна игра на впечатленията от външния свят, а витален екстаз, който извира от живота и носи неговите импулси.” Има наистина нещо първично оптимистично в това изкуство - то не изразява горестно примирение с живота, а буреносно всеприсъствие в него. (”Животът е радостна и стихийна хаотичност“, отбелязва по този повод нашият д-р Спиридон Казанджиев, за да продължи, че чрез новото изкуство “човешкият дух за пръв път празнува такова освобождение.” (Казанджиев 1923: 89)

Пред скиталчествата в надземното новият творец предпочита пътешествията сред чудесата на обикновеното, да “пуска думите на воля“, както изискваше Маринети, да експериментира - вън и независимо от установените правила. Предлагащ да се скъса с дискурсивните практики на миналото, авангардистът се стреми към максимална интензивност и ускореност на общуването. Затова са необходими друг тип хора и читатели, склонни да приемат радикално новото, като израз на собствените си възприятия. Различни от установения тип са реакциите им към света и изкуството - те представят поведенчески и естетически доминанти, оспорващи еднолинейните представи за развитието.

Разноускорителността на литературния живот, на литературната процесуалност е особено ясно подчертана от присъствието на авангардни нагласи и в българското културно съзнание. На авангардизма и най-вече “на експресионизма в българската литература се падна ролята да провокира естетическите търсения и експерименти, да служи като динамична антитеза на вече остарели художествени явления и, макар и хаотично и интуитивно, да се домогва до нови художествени методи, структури и форми. В това се състои неговото място и значение в литературата след Първата световна война” (Сугарев 1988: 10).

Едва ли тези верни характеристики изчерпват значението на авангардизма, което в цитираното становище на Едвин Сугарев до известна степен се свежда до катализатор на литературния процес. Едно от същностните му явления през 20-те години, експресионизмът ни е свидетелство за “изравнеността”, “синхронността” на българското естетическо време с европейския художествен Гринуич.

А такива “свидетелства” в нашето културно образование рядко сме получавали.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕСТЕТИЧЕСКИЯТ ПРЕЛОМ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ

(кратък конспект)

Големият следвоенен прелом: усещанията за крах на културата; неверието в разума и в обещанията на науката; критиката на бленуващия дух и на позитивно-реалистичните парадигми. Дълбоката криза на семиозиса, на знаковата практика на изкуството и науката.

Към историята на европейския литературен авангардизъм (от фр. avant-garde - челен отряд). Теоретически предпоставки: Карл Маркс (социален радикализъм), Фридрих Ницше (богоборчество, свръхчовечност), Зигмунд Фройд (безсъзнателност, психоанализа), Алберт Айнщайн (релативизъм).

Основни направления:

- експресионизъм (от фр. expression - израз) - “крещящият “аз” на художника изтласква “предмета”; “не око, а уста” (Херман Бар). “Евангелието на експресионизма” “Абстракция и вчувстване” (1908) на Вилхелм Ворингер. Немските списания “Der Sturm“ (Буря) и “Die Aktion” (Действие). Фрагментарност, дисхармоничност, деформативност, контрастност. Представители: Й. Бехер, Фр. Верфел, Г. Бен, Е. Толер, Л. Рубинер, К. Едшмид, Алб. Еренщайн.

- футуризъм (от лат. futurum - бъдеще) - пълен разрез с “музейната” традиция, опоетизиране на цивилизацията и техниката; урбанизъм. Провокативните манифести на Филипо Томази Маринети: “Манифест на футуризма” (1909), “Да убием лунната светлина” (1911), “Технически манифест на футуристката литература” (1912), “Разрушение на синтаксиса” (1913), “Геометрическо и механическо великолепие в числовото съзнание” (1914). Апология на движението и машините. Енергичност, динамизъм, мощ; типографични шрифтове, математически обозначения, колажи. Особености на руския футуризъм - фолклорност, “евразийство”, “заумност”, близост до социалната революция. “Плесница на обществения вкус” (1913). Представители: Иг. Северянин, Д. Бурлюк, Вл. Маяковски, В. Хлебников (будетлянин - “бъдещник”), В. Каменски, А. Кручоних, Н. Асеев.

- дадаизъм (от фр. dada - на детски език “конче”, преносно - несвързан детски говор) - “Дада е нищо, поради което е всичко. И обратното!” Възникване в Цюрих и разпространение от Тристан Цара във Франция. Р. Хюлзенбек: “Дадаистът няма никакво чувство за отговорност по отношение на някаква система или идея; той е свободен от всяка илюзия и мрази всички колективни инстинкти”. Противодействие срещу всички принципи, утвърждаване на алогизма и пълната самостоятелност на произволно подбираните думи. Цялостно разрушаване на “лъжливия” език.

- сюрреализъм (от фр. surrealisme - свръхреализъм) - продължение на дадаистичните предложения в други аспекти. Предшественици: Лотреамон (“красотата - това е срещата на шевна машина и чадър на анатомичната маса”), Фройд, Аполинер - изобретател на термина през 1917. Приоритети на подсъзнателното над логиката - култ към сънищата, използването на автоматичното писмо. Алогични образи, асоциативност, стремеж към освобождаване от фалшивите закони на естетиката, борчески радикализъм. Представители: Андре Бретон - “папата на сюрреализма”, Ф. Супо, Л. Арагон, П. Елюар, П. Реверди. С много мощно влияние в европейските литератури и твърде слабо у нас.

- имажизъм/имажинизъм (от англ. и фр. image - образ) - в Англия Езра Паунд оглавява утвърждаването на интуитивизма, хаотичното обединение на впечатленията в “каталог от образи”. Отхвърляне на нормативното и красивостта в името на творческата свобода. Руските имажинисти поставят акцент върху “образа като такъв”, “стихотворението не е организъм, а вълна от образи”. Декларират, че “само яркият поетически образ няма да бъде прояден от молеца на времето”. Акцентуване върху необичайното, изненадващото, провокативното, грубото. Представители на руския имажинизъм: С. Есенин, Ан. Мариенхоф, В. Шершеневич, Р. Ивнев, Н. Ердман.

- диаболизъм (от гр. “dyablos” - дявол) - апология на тайнственото и ужасното; светът е призрачен и сомнамбуличен. Човекът е жертва на инфернални сили, животът е кошмар. Корени в готическия роман, в мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман. Представители: Е. По, Х. Х. Еверс, Г. Майринк.

Българската литературноисторическа ситуация. Реализмът, индивидуализмът, символизмът - усвояване и отрицание. Специфика на творческите въздействия на немските и руските авангардни търсения върху нашите автори. Експресионизмът, диаболизмът и имажинизмът в България - характер и представители. Художествените експерименти на Николай Райнов, Чавдар Мутафов, Ламар, Николай Марангозов, Никола Фурнаджиев. Авангардистични тенденции в ранната проза на Людмил Стоянов, Георги Райчев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Ангел Каралийчев. По въпроса за “слабо известните български авангардисти”. Кирил Кръстев с неговия “автентизъм на манифестотворенето” (Елка Димитрова) и проблемът за рецепцията на авангардизма: „у нас модерно изкуство е онова, което от природно-битова сюжетност минава в пласта на личната душевност или общочовешката психичност и когато от реалистично имитиращия образ и език се домогне до метафоричен и стилен изказ, във фигурална или отвлечена творческа композиция“. Съвременни изследвания и концепции върху проявленията на българския авангардизъм.

Авангардизмът на ХХ век в историята на всемирната духовност - за размисъл стихотворението на Блез Сандрар, отпечатано в сп. “Везни”, 1920, № 11

Марк Шагал

Той спи
Събужда се
Внезапно почва да рисува
Той грабва една черква и рисува с една черква
Той грабва една крава и рисува с една крава
С една сардела
Рисува с черепи, ръце, ножове
Рисува с жилите на вола
Със всички скверни болки на еврейските паланки
Раздрани от любовна похот в дълбините на Русия
За Франция
Без жажда и сърце
Рисува той с крака
Очите му отзад
И ето вашето лице
Това си ти, читателю
Това съм аз
Това е той
Собствената годеница
Бакалинът на ъгъла
Овчарката
Акушерката
Новородени къпят в кофи кръв
Небе препълнено с безумие
Избликват из устата червеи
На тирбушон прилича la Tour d’Eiffel
Натрупани ръце
Христос
Той сам Исус Христос
На кръста свойта младост изживял.
Всеки нов ден самоубийство ново
Внезапно той престава да рисува
Той беше буден
Сега той спи
Обесва се със свойта връзка
Шагал изтръпва удивен
Безсмъртието го възнася.

(Не е посочен преводач)

Приложение: Неизчерпателен календар на българския авангардизъм:

1914: (1) В списание “Звено”, № 4-5 Гео Милев помества статията “Модерната поезия” - израз на „модерната душа”, “оная душа, която щеше да създаде по-късно цялата нова, съвременната наша поезия - оная поезия, която и до днес - по навик от натуралистично време - наричат ту „символизъм”, ту „модернизъм”, ту пък дори „декадентство”. Този „нов трепет”, трепетът на модерната душа, се обърна скоро в изтръпване, треска и вулканически трус, който изкърти най-сетне поезията из каменния зандан, в който я бяха вградили класическите традиции, завещани още от времето на Хомера и Аристотеля.” Налице е предусещането за проектите на авангардизма. (2) В Лондон Гео Милев се запознава с модерния фламандски поет Емил Верхарн, който възкликва: “Вие сте целият пламенност!”. Нашият поет превежда стиховете на Верхарн, с когото поддържат писмовна връзка.

1915: Гео Милев (студент в Лайпциг през 1912-1914) представя докторската си теза “Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия. Принос към определяне на литературното място и значение на поета”. Застъпени са становища с модернистичен характер. (Трудът му е върнат за преработка, съхранява се в библиотеката на Виенския университет)

1918: Гео Милев пише в Берлин експресионистичните миниатюри “Грозни прози”, отпечатани през 1924 в сп. “Пламък”.

1919: Започва да излиза списание “Везни”, утвърдило се като най-престижното литературно-художествено издание на българския модернизъм. Тук публикуват почти всички български символисти, а наред с тях и авангардно предразположените Боян Дановски, Чавдар Мутафов (“Моторът” - г. І, № 9, “Празникът” - г. І, № 10, Карикатурата” ” - г. ІІ, № 2), Николай Райнов (“Източно и западно изкуство” - г. І, № 7; “Симбол и стил” ” - г. ІІ, № 1), Сирак Скитник - псевдоним на Панайот Тодоров Христов (“Старо и ново изкуство”, “Живописта” - г. І, № 7), Ламар (“Часът” - г. ІІІ, № 17-18; “Папагал” - алм. “Везни”) и др. Най-видна фигура е редакторът Гео Милев, който организира и издателство “Везни”. Освен стихове и преводи той публикува статиите с програмен авангардистичен дух “Фрагментът”, “Небето”, “Родно изкуство”. Списанието излиза редовно до 1922, след което приключва с “Алманах Везни” (1923).

1920: 1. Чавдар Мутафов издава сборника с експресионистична проза “Марионетки”. Импресии”, авангардно илюстрирана от Сирак Скитник. 2. Гео Милев издава стихосбирката “Жестокият пръстен”. Бележеща прехода от постсимволизъм към експресионизъм, тя е посрещната отрицателно от водещите български критици.

1921: 1. Излиза “Експресионистично календарче. 1921” на Гео Милев. 2. Чавдар Мутафов публикува статиите “Зеленият кон” (сп. “Везни” ” - г. ІІ, № 3) и “Плакатът” (сп. “Златорог”), в които утвърждава принципите на авангардното изкуство. 3. Константин Гълъбов печата в сп. “Златорог”, № 3 статията “За експресионизма”. 4. В Лясковец, а след това в Горна Оряховица излиза сп. “Лебед”, в което се появяват едни от първите отзиви за футуризма и дадаизма.

1922: 1. Ямболска футуристична група продължава сп. “Лебед” под името “Crescendo”. Тук се публикуват петият манифест на италианския футуризъм “Геометрическо и механическо великолепие в числовото съзнание”, откъс от поемата на Ф. Т. Маринети “Цанг-тумб-тумб” и други футуристични и дадаистични текстове. Основна фигура в “Crescendo” е Кирил Кръстев, публикувал в сп. “Лебед” дадаистичния манифест “Неблагодарност”. Сътрудничат Чавдар Мутафов, Теодор Драганов, Боян Дановски и др. 2. В Ямбол Чавдар Мутафов изнася сказки “за” и “против” новото изкуство пред местните авангардисти. 3. Гео Милев издава стихосбирката “Иконите спят”, в която съчетава експресионистична поетика с фолклорна стилистика и ритмика. 4. Излиза експресионистично-футуристичната стихосбирка на Ламар “Арена”. 5. Светослав Минков дебютира с диаболистичния сборник разкази “Синята хризантема”. 6. В дебютната си книга “Смърт” (три разказа - “Смърт”, “Един гост”, “Ерих Райтерер” - с темата за двойничеството) Владимир Полянов е близък до ужасите и халюцинаториката на диаболизма. 7. Интересът към авангардизма се проявява в статиите, публикувани в сп. “Златорог” - “Дадаизма в изкуството” на Спиридон Казанджиев и ”Реализъм и експресионизъм” на Константин Гълъбов. С “По въпроса за експресионизма и около него” редакторът на сп. “Хиперион” Иван Радославов се включва в полемиките около доминиращото в българския авангардизъм течение. В същото списание (№ 6-7) е публикувана аналитичната статия на Емануил Попдимитров “Особености на новото изкуство”.

1923: 1. Ангел Каралийчев издава символно-експресионистичната поема “Мауна-лоа”. 2. Излиза стихосбирката “Нула. Хулигански елегии” на Н. Янтар (Николай Марангозов). В поместените осем творби се преплитат експресионистични, сюрреалистични и дори дадаистични елементи. 3. Излиза сборникът “Разкази” на Георги Райчев, съдържащ диаболистични творби като “Страх”, “Безумие”, “Съновидения”, “Lustig”, “Карнавал”, “Незнайният”. 4. В Ямбол излиза близката до авангардистичните търсения стихосбирка “Истерични веери” на Теодор Драганов. 5. В “Златорог” е отпечатана изпратената от Мюнхен новела “Мрежата на дъжда” от Владимир Полянов, интерпретираща темата за двойничеството и фаталността на думите. 6. Николай Райнов публикува статията “Предисторически експресионизъм” в “Златорог”, № 3. 7. Сирак Скитник в “Тайната на примитива” (сп. “Златорог”) дава израз на доминиращата в европейския авангардизъм тенденция към реабилитация на изконната творческа сила. 8. В “Между сектантство и демагогия” редакторът на сп. “Златорог” Владимир Василев критикува сп. “Везни” и Гео Милев, признавайки някои завоевания на българския експресионизъм - Чавдар Мутафов, Сирак Скитник.

1924: 1. Гео Милев започва издаването на сп. “Пламък”, в което продължава естетическата линия на сп. “Везни”, но с подчертано лява авангардистична ориентация. Сътрудници са Николай Райнов, Антон Страшимиров, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Ламар, Георги Шейтанов и др. Тук Гео Милев публикува “Поезията на младите”, в която отрича епигонския символизъм за сметка на необходимостта от “оварваряване“ на българската литература. Помества и “Септември” - най-значимото поетическо завоевание на революционния експресионизъм в България. Заради поемата си авангардистът е привлечен към съдебна отговорност, а през 1925 е убит без съд и присъда. 2. Излиза близката до експресионизма стихосбирка “Сигнали” на Марко Бунин (Майер Леви). 3. В Ямбол излизат стихосбирките на авангардистично предразположените Теодор Драганов (“Гонг на безумието”) и Тодор Чакърмов (“В мълчание”). 4. В статията “Зенитизъм и зенитисти” (сп. “Хиперион”) Людмил Стоянов представя оригиналното течение в хърватския и сръбския авангардизъм. 5. В списание “Демократически преглед” излиза приносната статия на Чавдар Мутафов “Експресионизмът в Германия”. 6. Ангел Каралийчев издава сборника “Ръж” - разкази с характерна лирико-експресивна проза. 7. Излиза диаболистичният сборник “Часовник (гротески)” на Светослав Минков. 8. Излиза вторият белетристичен сборник “Комедия на куклите” на Владимир Полянов. 9. В края на годината Никола Фурнаджиев издава стихосбирката “Пролетен вятър” (с отбелязана на корицата 1925 г.), в която новаторски се преплитат черти на имажинистката и експресионистичната поетика.

1925: 1. В год. ІІ на сп. “Пламък” Гео Милев печата “Ад. Начало на поемата”. Пак тук са отпечатани разказът “Бунта на иконите” на Дим. Хаджилиев и стихотворението “Бунт” на Марко Бунин. 2. Във в. “Днес” (№ 25) Никола Фурнаджиев печата статията “За новата поезия”, утвърждаваща авангардните тенденции.

1926: 1. Антон Страшимиров издава знаменития експресионистичен роман “Хоро”. 2. Излиза “Дилетант. Декоративен роман” на Чавдар Мутафов - едно от най-проблематичните прозаични произведения на българския авангардизъм. Същият автор публикува и сборника “Покерът на темпераментите. Гротески” в библиотека “Стрелец”. 3. Владимир Русалиев (Ангел Петков) публикува революционно-авангардистичната поема “Бунтовник - 1876”. 4. Ямболската група авангардисти основават Дружество за борба против поетите и публикуват манифест, подписан от Кирил Кръстев, Васил Петков, Неделчо Гегов, Тотю Брънеков. (Самостоятелно издаден от Кирил Кръстев през 1926 г.) “Дадаистичната шега” предизвиква очаквания скандал. 5. Чавдар Мутафов публикува във в. “Изток”, № 41 статията “Банално изкуство” 1926. 6. Създава се литературният кръг “Стрелец”, пледиращ “да бъдем българи и все пак европейци; европейци и все пак българи”. Ориентацията е към предметната поетика. Основни фигури тук са Константин Гълъбов, Атанас Далчев, Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Владимир Полянов. 7. Светослав Минков публикува своя превод на романа “Голем” от Густав Майринк. В предговора си нашият автор очертава характерното за диаболистичната проза. 8. Сирак Скитник публикува приносната статия “Нрави и изкуство, старо и ново изкуство” (в. “Слово”)

1927: Излиза авангардистичната стихосбирка “Железни икони” на Ламар. 2. Ясен Валковски (Асен Вълкадинов) издава “Караул” - сборник с шест експресионистично интонирани разказа. 3. Светослав Минков издава диаболистичните разкази “Огнената птица”. 4. Владимир Полянов публикува “Човекът в огледалото. Драматичен ескиз.” 5. В “Стрелец” Кирил Кръстев публикува статиите “Романски или славянски футуризъм?” и “Възможностите за една българска култура”, в които утвърждава принципите на авангардността. 6. Атанас Далчев публикува в “Стрелец” статиите “Поезия и действителност” и “Размишления върху българската лирика след войната”, в които определя символизма като “мъртва поезия” и очертава характерното за авангардната поезия. Според Иван Сарандев стихотворенията на поета “Болница”, “Път”, “Къщата”, “Убийство”, “Дяволско”, “Метафизически сонет” “потапят в типичен диаболичен свят”. 7. Чавдар Мутафов изнася сказките “За и против новата архитектура” и “За и против новото изкуство” на 24 и 26 октомври в София.

1928: 1. Излиза “Игра на сенките” на диаболиста Светослав Минков. 2. Ламар публикува поемата “Мирни-размирни години”, която според Иван Сарандев е сред творбите, които са в “руслото на авангардното изкуство, защото са индуктирани от неговата естетика”. (3) В Ямбол излиза “Подземният град. Лирична проза” на Теодор Чакърмов.

1929: 1. Димитър Хаджилиев издава експресионистично конципирания сборник разкази “Камъните говорят”. 2. Под редакторството на Ламар започва излизането на списание “Новис” (Ново изкуство), опитващо да продължи линията на Гео Милев и списание “Пламък”. Пропагандират се идеите на конструктивизма и на революционно-анархистичното изкуство. Основни сътрудници са Славчо Васев, Славчо Красински, Ясен Валковски, Андрей Каменградов и др. Списанието излиза нередовно до 1932.

1930: Сказката “Машинизиране на изкуството” на Чавдар Мутафов, изнесена на 5 февруари в Софийския университет възбужда оживени коментари.

1933: (1) Светослав Минков и Константин Константинов издават съвместната си пародийна творба “Сърцето в картонената кутия”, “роман-гротеска в седем невероятни приключения”. (2) Със сборника разкази “Къщата при последния фенер” Светослав Минков се “сбогува” с диаболизма.

1933: В книгата си “Българска литература след войната” Георги Константинов отбелязва, че “всички модерни школи, като футуризъм, дадаизъм, експресионизъм, пролеткултизъм, са намирали отглас в нашето изкуство”.

1934: Николай Райнов публикува статията “От кубизма до конструктивизма” (сп. “Златорог), анализираща разнородни течения на европейския авангардизъм.

1938: Излиза стихосбирката “Зелени облаци” на Славчо Красински (второ прераб. изд. - 1941). Близостта на нашия автор до поетиката на Сергей Есенин дава основания на Иван Сарандев да го причисли към имажинистите. 2. Атанас Илиев публикува в “Златорог” приносната статия “Импресионизъм и експресионизъм”.

1939: Кирил Кръстев издава есеистичния сборник “Смъртната красота”, проблематизиращ редица аспекти на авангардната естетика.

1940: Чавдар Мутафов публикува “Технически разкази” с характерна футуристично-конструктивистка конципираност.

Художествени книги на по-изтъкнатите представители на българския авангардизъм:

Антон Страшимиров (1872, Варна - 1937, Виена). Хоро. 1926. Най-пълно издание: Съчинения в седем тома. 1962-1963.

Георги Райчев (1882, Топрак-хисар, днес Землен - 1947, София). Разкази. Книга І. 1923. Най-пълно издание: Съчинения в два тома. 1968.

Чавдар Мутафов (1889, Севлиево - 1954, София). Марионетки. Импресии. 1920. Дилетант. Декоративен роман. 1926. Покерът на темпераментите. 1926. Технически разкази. 1940. Най-пълно издание: Избрано. Предг. К. Кръстев. 1993.

Гео Милев (1895, Раднево - 1925, Илиенци). Жестокият пръстен. Първа книга стихове. 1920. Панихида за поета П. К. Яворов. 1922; ІІ изд. - 1924. Експресионистично календарче. 1921. Иконите спят. 1922. Септември. 1924. Най-пълно издание: Съчинения в три тома. Под ред. на Г. Марков и Л. Милева. 1975-1976.

Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) (1898, Калейца - 1974, София). Арена. 1922. Железни икони. 1927. Най-пълно издание:. Железни икони. Избрани произведения. Поезия. Проза. Съст., ред. и предг. “Аз сам ще ви уча на нова естетика” Едв. Сугарев. 1989.

Владимир Полянов (псевдоним на Владимир-Георги Иванов Тодоров) (1899, Русе - 1988, София). Смърт. 1922. Комедия на куклите. 1923. Човекът в огледалото. Драматичен ескиз. 1927. Най-пълно издание: Диаболични повести и разкази. 1990.

Николай Марангозов (псевдоним на Николай Цанев Нейков) (1900, Късовци - 1967, София). Нула. Хулигански елегии. 1923. (С псевдоним Н. Янтар). Годишни кръгове. 1946. (От автора са дадени поправени варианти на творби, познати от дебютната му стихосбирка и някои други авангардистични произведения). Стихотворения и поеми. 1981. (Авангардистичните творби са небрежно представени).

Светослав Минков (1902, Радомир - 1966, София). Синята хризантема. 1922. Часовник. Гротески. 1924. Огнената птица. Четири разказа. 1927. Игра на сенките. 1928. Къщата при последния фенер. 1931. Сърцето в картонена кутия. Роман-гротеска в седем невероятни приключения. (В съавторство с Константин Константинов). Най-пълно издание: Съчинения в два тома. Предг. С. Султанов. 1980.

Ангел Каралийчев (1902, Стражица - 1972, София) Мауна-лоа. 1923. Ръж. 1925.

Сб. Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Георги Райчев (под ред. на С. Султанов) в спомените на съвременниците си. 1967. К. Кръстев. Сирак Скитник - човекът, поетът, художникът, критикът, театралът. 1974. М. Тошков. Ламар. Литературна анкета. 1977. Сб. Людмил Стоянов, Чудомир, Ламар (под ред. на М. Тошков) в спомените на съвременниците си. 1981. Сб. Игра на сенките. Българска диаболична фантастика. Съст. О. Сапарев. 1983. К. Кръстев. Спомени за културния живот между двете световни войни. 1988. Ал. Пиндиков. Владимир Полянов. Литературна анкета. 1988. Сб. Френски поети сюрреалисти. Съст., прев. и предг. Ст. Гечев. 1993. Манифести на българския авангардизъм. Съст. В. Русева. 1995. Ив. Сарандев. Български литературен авангард. Антология. 2001. Сп. Славянски диалози. Пд., 2004, № 2-3. (Броят е изцяло посветен на славянския авангардизъм).

Р. Ликова. Естетически прелом в поезията на 20-те години. 1978. Д. Аврамов. Бунтът на експресионистите. Мирогледни и стилистични паралели. Сп. Септември, 1978, № 8-9. Ив. Славов. Иронията в структурата на модернизма. 1979. Н. Попова-Андреева. Поезията на немския експресионизъм. 1983. С. Хаджикосев. Странната одисея на българския модернизъм. Сп. Литературна мисъл, 1984, № 4. В. Галонзка. Чуждо и родно в българския експресионизъм. Сб. Съвременна България, 1984 - т. V. Едв. Сугарев. (1) Самотният бунт на дилетанта. Сп. Литературна мисъл, 1986, № 9. (2) Българският експресионизъм. 1989. (3) Някои основни естетически категории в поетиката на немския експресионизъми в българската поезия през 20-те години. Сб. Поетика и литературна история. 1990. М. Неделчев. Социални стилове, критически сюжети. 1987: (1) За ранната градска проза на Владимир Полянов. (2) Бягствата и повратките на Николай Марангозов. Ив. Бориславов. (1) Поезия и багри. Есета за взаимните влияния между модерната западна поезия и живопис на ХХ век. 1987 (2) Светлината, която остава. Есета за авангардната поезия и живопис. 1994. Р. Коларов. В художествения свят на романа “Хоро”. 1988. Д. Вичев. С поглед отвън. 1990: (1) Българският модернизъм. Опит за някои уточнения и обобщения. (2) Септемврийската литература - български литературен авангард. Вл. Янев. (1) Живея и препрочитам. 1990: “Нула” на Николай Марангозов и българският литературен експресионизъм. (2) Признати и непознати. 1999: Три етюда върху Николай Марангозов. (3) Българският литературен авангардизъм. 2002. (4) Българска авангардна лавица. Сп. Славянски диалози, 2004, № 3-4. (5) Авангардизъм&Постмодернизъм. Сп. Участ, 2005, № 1. Т. Адорно. Философия на новата музика. 1990. В. Ворингер. Абстракция и вчувстване. 1992. А. Бретон. Изгубени следи. 1992. Д. Аврамов. Диалог между две изкуства. 1993. Ал. Йорданов. Своечуждият модернизъм. 1993. В. Русева. Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години. 1993. М. Надо. История на сюрреализма. 1993. Св. Казакова. Руски модернизъм: авангард. 1993. Н. Илиева. Езикът на мълчанието. 1993. Т. Николова. Седем “оварварени” елегии. /За “Нула”, 1923 на Н. Янтар/. Литературен вестник, 1-7 февр., 1993. Д. Димитров. Сбогуване с ХХ век: Експресионизмът; Футуризмът; Сюрреализмът; “Дада”-измът. /В броевете на сп. Пламък от 1993/. К.-М. Гаус. Унищожението на Средна Европа. Литературни портрети от Варваропа. 1994. Л. Стоянова. Преображения на фантастичното в българската проза. 1996: Българският диаболизъм. Щрихи към поетиката му. Ж. Чолакова. Лицата на човека и поезията на чешкия авангардизъм. 1998. Х. Р. Яус. Исторически опит и литературна херменевтика. 1998. Б. Курташева. “Дилетант” - възможностите на кавичките. Сп. Литературна мисъл, 1992,№ 2. Б. Пенчев. Модернизмът на септемврийската литература: погром и трансгресия. Сб. Конструиране на традицията, 2000. Е Димитрова. (1) Изгубената история. Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия от 20-те години на ХХ век (Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Атанас Далчев). 2001. (2) Манифестите на Кирил Кръстев. Сп. Български език и литература. 2005, № 2. Н. Нанков. В огледалната стоя. Седем образа на българския литературен селоград. 2001. К. Кръстев. Модернизъм в българската литература. Сп. Литературна мисъл, 1991, № 5-6. К. Кузмова - Зографова. Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта. 2001. Г. Бен. Метафизика на формата. Поезия и проза. Встъп. студ. и прев. Н. Андреева. 2002. Алб. Вачева. (1) Дискурси на модерността: опиг за постмодерно разбиране. В: Сб. Култура и критика. Ч. ІІІ: Краят на модерността? 2003. Съст. Алб. Вачева, Г. Чобанов. (Вж и http://liternet.bg/publish4/avacheva/kritika3/diskursi.htm) (2) Разум и метафизика: модернистични предизвикателства. Сп. Български език и литература, 2005, № 2. (Вж. и http://www.liternet.bg/publish4/avacheva/razum.htm)

БЕЛЕЖКИ

1. Манифестът е подписан от Кирил Кръстев, Васил Петков, Неделчо Гегов и Тотю Брънеков. Срещу “дадаистичната шега” реагират Антон Страшимиров, Ангел Каралийчев, Христо Д. Бръзицов. Повече по този въпрос вж. Кръстев (1988) и Сарандев (2001). [обратно]

2. Все пак - не може ли да се говори за авангардна “извънпостсимволистична” поезия, в която не “зрелостта”, а първичната виталност и “варварството” задават основния тон?! [обратно]

3. “Религията на живота” не трябва да се схваща в духа на реализма. Напротив - “неразкаялият” се авангардист е категоричен: “Няма по-лош стаж за една начеваща белетристика от тематиката на една първобитна народна психология. Липсата на предметно и сюжетно разнообразие, на сложни психологически и идейни конфликти и пречупвания, расовата типова идеализация, често обляна от един лирико-летописен елемент, микрографията на бита - всичко това може да роди една частично интересна белетристика (Й. Йовков, Д. Немиров, С. Чилингиров), но същевременно то пречи на общото белетристично развитие да надвие ограничеността”. Отричайки “микрографията на бита”, Кръстев е срещу всичко, “съхраняващо началата на един племенен бит, който фактически е изоставен и превъзмогнат от интелигентната част на нацията” и посочва, че “примитивът […] идва собственно като една крайна степен от творческите домогвания на човека” (Кръстев 1931: 281-82). [обратно]

4. Цитирано по Яус (1998: 304). На следващата страница изследователят отбелязва: “Когато “настоящето като елемент от изграждането на бъдещето изпреварва себе си”, възниква необходимостта от понятието за означаване на движението par excellence и това е авангардът, както около 1912 г. Аполинер нарича естетическия модернизъм. От този момент той определя самосъзнанието на италианските футуристи, на френските кубисти или орфисти, на немските експресионисти, но също и на руските и на американските авангардисти. Около 1912 г. новата вълна на еуфорично утвърждаване на модерния свят и на неограничените възможности на неговата индустриална цивилизация се усеща едновременно на толкова много места, че колкото по-фундаментално различни са отделните течения, толкова по-ярко проличава разминаването между възможното очакване и действителния опит” (Яус 1998: 305). [обратно]

5. Едно характерно твърдение в тази посока отбелязва “борбата между традициите в битовата ни психология и зараждащите се антибитови елементи в дълбочините на обществения духовен и народен живот” (Андреев 1934: 187). [обратно]

6. Тук авторката очертава сложната картина на 20-те години така: “У свързаните с левите сили творци политизацията на художническите им изяви става още по-категорична, а пониженият след войните и разгрома на Септемврийското въстание социален тонус на принадлежащите към дребнобуржоазните среди писатели води до отдръпването им от обществения живот и пренасочва творческата им енергия към изпъкващи с фройдистките си тежнения анализи на интелигентски съзнания, травмирани от кошмарите на войната и новия, урбанистичен начин на живот. Мъчителните кризи на отчуждението, социалната анонимност и самотата на българския градски човек, напуснал наскоро лоното на селската патриархалност, стават предпочитан обект на изображение. Успоредно с това нашите модернисти повеждат битка за една експресионистично настроена литература…” (Стоянова 1996: 8).

Това съвременно наблюдение има своите корени и в усетите на някогашните тълкуватели. Така например Малчо Николов (1934: 124) отбелязва, че, от една страна, “писателите се почувстваха по-близко до земята, до стихийния органически живот - те ставаха виталисти, примитивисти”, а, от друга, че “във века на аероплана и радиото те потърсиха най-късия, но и най-изразителния начин да разкрият сгъстените си душевни преживявания - те станаха експресионисти”. [обратно]

7. Любопитно е да четем за новото в душата и душата на новото и по-нататък:

“Вместо да знае, тя се мъчи да познава, вместо да се занимава със себе си, тя очаква в тръпки Чудото - и престава да мечтае, тя почва покорно да съзерцава, за да превъзмогне така собственото си съдържание и постигне в битието на всемира сама себе си. Художникът става наивен, стараейки се по тоя начин да се приближи до елементарното: отказвайки се от всички финеси на своя стил, той само съзерцава като дете, с първичността на най-простите си средства за израз, почти без израз, отдаден само и единствено на тайната на постижението. И, почти изгубила своето самостоятелно значение, душата му получава в замяна едно ново съдържание, пълно с дълбочина, откровение и величие.

Експресионизмът в своята консеквенция би трябвало да бъде прочее пълното освобождаване на душата от нейното съдържание, или превръщането на субекта в обект” (Мутафов 1993). [обратно]

8. Цитирано по Стоянов (1993: 70). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Андреев 1934: Андреев, С. Към характерологията на българина. // Българска мисъл, 1934, № 3.

Андреева-Попова 1983: Андреева-Попова, Н. Поезията на немския експресионизъм. София, 1983.

Георгиев 1987: Георгиев, Н. Тезиси по историята на новата българска литература. // Литературна история, 1987, № 16, с. 3-27. Също: Георгиев, Н. Мнения и съмнения. (По дирите на едно литературоведско чергарство). Варна: LiterNet, 2000-2001 <http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/tezisi.htm> (13.12.2005).

Гинзбург 1983: Гинзбург, Л. За лириката. София, 1983.

Игов 1990: Игов, С. История на българската литература. 1878-1944. София: БАН, 1990.

Йорданов 1993: Йорданов, А. Своечуждият модернизъм. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.

Казанджиев 1923: Казанджиев, С. При извора на живота. // Златорог, 1923, № 2.

Коларов 1985: Коларов, Р. Структура на идейно-художествения свят в поемата на Гео Милев “Септември”. // Българската литературна критика за Гео Милев. Съст.: Г. Марков. София: Наука и изкуство, 1985.

Кръстев 1931: Кръстев, К. Проблеми на българския роман. // Философски преглед, 1931, № 3.

Кръстев 1939: Кръстев, К. Смъртната красота. Есета. София: Хемус, 1939.

Кръстев 1988: Кръстев, К. Спомени за културния живот между двете световни войни. София, 1988.

Ликова 1978: Ликова, Р. Естетически прелом в поезията на 20-те години. София: Български писател, 1978.

Ликова 1979: Ликова, Р. История на българската литература. Поети на 20-те години. София: 1979.

Ликова 1984: Ликова, Р. Проблеми на европейския символизъм. София: Наука и изкуство, 1984.

Милев 1919: Милев, Г. Посоки и цели. // Везни, г. І (1919), № 2.

Милев 1995: Милев, Г. Експресионистично календарче. // Милев, Гео. Произведения в два тома. Редактори: Леда Милева, И. Гранитски, Р. Маринска. София: Христо Ботев, 1995.

Мутафов 1926: Мутафов, Ч. Дилетант. София: Стрелец, 1926.

Мутафов 1993: Мутафов, Ч. Пейзажът и нашите художници. // Мутафов, Ч. Избрано. Предговор: Кирил Кръстев. София: ГАЛ-ИКО, 1993.

Нанков 2001: Нанков, Н. В огледалната стая. Седем образа на българския литературен селоград. София: СОНМ, 2001.

Николов 1934: Николов, М. Мисли върху най-новата ни поезия. // Златорог, 1934, № 3. Също: Култура и критика. Ч. І: Критически зигзаги. Съст.: А. Вачева. Варна: LiterNet, 2002 <http://liternet.bg/publish7/malcho_nikolov/misli.htm> (13.12.2005).

Сарандев 1992: Сарандев, И. Българският литературен авангард. Дадаизъм. // Възел, г. І (април 1992), № 1.

Сарандев 2001: Сарандев, И. Български литературен авангард. Антология. София: Наука и изкуство, 2001.

Стоянов 1993: Стоянов, Ж. Идеите за историята: ХХ век. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.

Стоянова 1996: Стоянова, Л. Преображения на фантастичното в българската проза. София: АИ “Марин Дринов”, 1996.

Сугарев 1988: Сугарев, Е. Българският експресионизъм. София: Народна просвета, 1988.

Сугарев 1990: Сугарев, Е. Някои основни категории в поетиката на немския експресионизъм и в българската поезия през 20-те години. // Поетика и литературна история. София: Издателство на БАН, 1990.

Фаулър 1993: Фаулър, Р. Експресионизъм. // Фаулър, Роджър. Речник на съвременните литературни термини. София: Наука и изкуство, 1993.

Хаджикосев 1984: Хаджикосев, С. Странната одисея на българския модернизъм. // Литературна мисъл, 1984, № 4.

Чолакова 1998: Чолакова, Ж. Лицата на човека в поезията на чешкия авангардизъм. Пловдив: Дом за литература и книга, 1998.

Яус 1998: Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. Съст.: А. Ангелов. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1998.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Литература в дискусия. II. Съст. Елена Тачева, Роман Хаджикосев, Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006.

Поставил: Николай Пеняшки - Плашков
14.11. 2008 год.

No responses yet

ное 10 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Filed under Закон за авторското право

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Обн. ДВ. бр.56 от 29 Юни 1993г., изм. ДВ. бр.63 от 5 Август 1994г., изм. ДВ. бр.10 от 27 Януари 1998г., изм. ДВ. бр.28 от 4 Април 2000г., доп. ДВ. бр.107 от 28 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г.

ДЯЛ ПЪРВИ

АВТОРСКО ПРАВО

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.

Възникване на авторското право

Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Глава втора

ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Закриляни обекти

Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;

2. музикални произведения;

3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;

4. филми и други аудио-визуални произведения;

5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;

6. произведения на архитектурата;

7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;

9. графично оформление на печатно издание;

10. (нова - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) кадастрални карти и държавни топографски карти.

(2) Обект на авторското право са също:

1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;

3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

Изключения

Чл. 4. Не са обект на авторското право:

1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;

2. идеи и концепции;

3. фолклорни творби;

4. новини, факти, сведения и данни.

Глава трета

НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО

Автори и други носители на авторско право

Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно

Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.

(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

Съавторство

Чл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.

(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.

(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.

(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.

(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.

Авторско право върху преводи и преработки

Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.

Авторско право върху периодични издания и енциклопедии

Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.

Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата

Чл. 12. Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.

Авторско право върху портрети

Чл. 13. Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.

Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение

Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

Глава четвърта

СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Глава четвърта.

СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Раздел I.

Неимуществени права

Видове неимуществени авторски права

Чл. 15. (1) Авторът има право:

1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;

2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;

3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;

4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;

6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;

7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;

8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.

(2) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

Неотчуждимост на неимуществени права

Чл. 16. Неимуществените права по т. 2 и 4 на ал. 1 от предходния член са неотчуждими. Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма.

Упражняване на неимуществени права след смъртта на автора

Чл. 17. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора.

Раздел II.

Имуществени права

Видове имуществени авторски права

Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:

1. възпроизвеждането на произведението;

2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;

3. публичното представяне или изпълнение на произведението;

4. излъчването на произведението по безжичен път;

5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването на произведението по кабел;

6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;

7. превеждането на произведението на друг език;

8. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;

9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;

10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;

11. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.

(3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Прекратяване на правото на разпространение

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Първата продажба или друга сделка на територията на държавите - членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбата на ал. 1 не засяга правото по чл. 20 и по чл. 22а, ал. 2.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.

Право на възнаграждение за всеки вид използване

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

Право на отчисление при препродажба на произведение на изкуството (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) При препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството, в т.ч. художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата.

(2) По смисъла на този член оригинални произведения на изкуството са произведенията на графичното и пластичното изкуство като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора, в т. ч. екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от допълнителните разпоредби.

(3) Правото по ал. 1 е неотчуждимо, освен при наследяване.

(4) Алинея 1 не се прилага към препродажби с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро.

(5) Алинея 1 не се прилага към препродажби, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от 3 години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.

(6) Всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.

(7) Правото по ал. 1 продължава, докато се закриля авторското право върху произведението.

Изплащане на отчисленията при препродажба на произведение на изкуството

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Отчисленията по чл. 20, ал. 1 се определят по следния начин:

1. пет на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 300,01 и 3 000 евро, плюс

2. четири на сто от цената на препродажбата между левовата равностойност на 3 000,01 и 50 000 евро, плюс

3. три на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 50 000,01 и 200 000 евро, плюс

4. едно на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 200 000,01 и 350 000 евро, плюс

5. нула цяло и пет десети на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 350 000,01 и 500 000 евро, плюс

6. нула цяло и двадесет и пет стотни на сто за частта от цената на препродажбата, надвишаваща левовата равностойност на 500 000 евро.

(2) Ако до изплащането на отчислението продавачът и/или посредникът са заплатили какъвто и да е данък по повод препродажбата, сумата от данъка се намалява от продажната цена при прилагането на ал. 1.

(3) Отчислението се изчислява за всеки препродаден обект поотделно.

(4) Общият размер на отчислението за един обект не може да надвишава левовата равностойност на 12 500 евро.

(5) Отчислението се дължи солидарно от продавача и посредника, ако има такъв.

(6) Продавачът или посредникът, ако има такъв, е длъжен да уведоми носителя на правото по чл. 20, ал. 1 за препродажбата в двумесечен срок от нея и да му изплати в същия срок дължимото отчисление чрез организация за колективно управление на права или пряко.

(7) Носителите на авторското право и техните организации за колективно управление на права могат в срок три години след препродажбата да изискат от всеки търговец на произведения на изкуството, който е участвал в нея, да им предостави всякаква информация, която може да им е необходима за осигуряване получаването на отчислението по чл. 20, ал. 1.

(8) Продавач по смисъла на този член е физическото или юридическото лице, от чието име се извършва продажбата.

Разрешено предаване чрез кабел

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишен текст на чл. 21, доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по кабел от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение по кабел, едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго аудио-визуално произведение, кабелният оператор, който препредава това произведение, дължи на автора възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото да събират това възнаграждение може да бъде предоставено от автора само на организации за колективно управление на съответната категория авторски права.

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Възнагражденията по ал. 3 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането му се определят по споразумение между тези организации и задължените кабелни оператори.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 не препятстват сключването на споразумения за разрешаване препредаването на програми между радио- и телевизионните организации, осъществяващи първоначалното излъчване или предаване на собствени програми, и препредаващите кабелни оператори. Когато правата за препредаване на произведения, включени в програмите на радио- или телевизионни организации, са им надлежно отстъпени, разрешението, дадено от организациите, включва и тези права.

Разрешено излъчване чрез телекомуникационен спътник

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път обхваща и правото то да бъде включено в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация, по начин, позволяващ приемането му от публиката. Допустимо е приемането на сигнала от публиката да се извършва чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата, но само ако авторът е отстъпил на тази организация посредник правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде по кабел или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.

(2) Когато сигналът по ал. 1 е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.

Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Когато автор на музикално или аудио-визуално произведение е предоставил правото си на отдаване под наем на звуко- и видеоносители, съдържащи произведението му, на продуцента на съответния звукозапис или филм, лицето, което отдава под наем такива носители, дължи на автора справедливо възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора чрез организации за колективно управление на права или пряко.

(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се отнасят до произведенията на архитектурата, приложните изкуства и народните художествени занаяти.

(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки.

(5) Възнагражденията по ал. 2 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането им се определя по споразумение между тези организации и задължените лица.

Глава пета

СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Допустимост на свободното използване (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.

Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:

а) предаване в мрежа чрез посредник, или

б) друго разрешено използване на произведение;

2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;

3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;

4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;

5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;

6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;

7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;

8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;

9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;

12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;

13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;

14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;

15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й.

(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.

Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:

1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;

2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2 не се отнася до компютърните програми и архитектурните произведения. За компютърните програми се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.

Обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита

Чл. 25а. (1) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 25а - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Използването на произведения по чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ползватели, които искат да се възползват от разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3, 9, 10, 12 и 13 и чл. 25, ал. 1, т. 1, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.

Възнаграждение при свободно използване (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 26. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и по ал. 1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на чл. 40, от сдружения, представляващи различните категории носители на права по този закон. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Националния фонд “Култура”.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:

1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:

а) една трета за авторите;

б) една трета за артистите-изпълнители;

в) една трета за продуцентите;

2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:

а) 50 на сто за авторите;

б) 50 на сто за издателите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организациите, които ги събират, в 6-месечен срок от възникване на основанието за това:

1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:

а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;

б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;

в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;

г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;

д) (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) са били снабдени или впоследствие бъдат снабдени с технически средства за защита на правата.

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин:

а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната;

б) са били закупени от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения;

в) са били закупени от Народното събрание, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Министерството на отбраната и съдилищата.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Лицата, които са задължени съгласно ал. 2 да изплащат възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко 6-месечие да предоставят на съответните организации по ал. 3 информация за количеството и видовете на произведените и/или внесените от тях през 6-месечието носители и апарати по ал. 2 и за производствената, съответно митническата им облагаема стойност. Лицата, получили тази информация, не могат да я използват за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията.

Глава шеста

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Общо правило

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.

(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

Анонимни и псевдонимни произведения

Чл. 28. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилагат разпоредбите на предходния член.

Компютърни програми и бази данни

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало съгласно чл. 14, продължава 70 години след разгласяването на произведението. Ако в този срок се установи авторът, се прилагат разпоредбите на чл. 27.

Филми

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.

Сборни произведения

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху енциклопедии, периодични издания и други произведения по чл. 3, ал. 2, т. 3 продължава седемдесет години след публикуването им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът по ал. 1 се изчислява за всеки от тях поотделно.

Начало на сроковете

Чл. 31. Сроковете по предходните членове на тази глава започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението, съгласно чл. 27 до 30.

Наследяване на авторското право

Чл. 32. (1) След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството.

(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.

Упражняване на правата при липса на наследници

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата. В случай че починалият автор или негов наследник е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.

Използване на произведение след изтичане на срока на времетраене

Чл. 34. След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението.

Закрила на непубликувани произведения

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с правата по чл. 18. Това му право продължава 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.

Глава седма

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА

Раздел I.

Общи разпоредби

Съгласие на автора за използването на произведението

Чл. 35. Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.

Договори за използване

Чл. 36. (1) С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.

(2) Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица.

(3) Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.

(4) Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.

(5) Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет години.

(6) Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

Действие и срок на договора

Чл. 37. (1) Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.

(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.

Размер на възнаграждението

Чл. 38. (1) Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, еднократна сума или по друг начин.

(2) Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Разваляне на договора, ако изпълнението не е започнало

Чл. 39. (1) Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаването на произведението, когато това е станало след сключването на договора.

(2) Алинея 1 не се прилага за произведения на архитектурата.

Организации за колективно управление

Чл. 40. (1) Авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията.

(2) Издател, на когото авторът е отстъпил освен правото за издаване и други права, може да предостави управлението на тези права на организация по предходната алинея.

(3) Организации за колективно управление на авторски права могат да бъдат само сдружения на автори и други носители на такива права. Тези организации не могат да реализират печалба и са длъжни да разпределят всички средства, получени от ползвателите, между членовете си, след като удържат необходимото за своята дейност. Учредяването и функционирането на тези организации става по реда, предвиден за сдруженията с нестопанска цел.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Всяка организация по ал. 1 е длъжна в срок от два месеца да представи в Министерството на културата, препис от решението на съда за регистрацията си, а след това и за всички евентуални промени в нея. Министерството на културата води регистър на тези организации.

(5) Организация по ал. 1 не може да откаже да приеме за член лице, което е носител на права, каквито тя управлява.

(6) Правилата за разпределение на събираните от организациите по ал. 1 възнаграждения между правоимащите се предлагат от изборен орган на управление на организацията и се утвърждават от общото събрание на членовете й.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Организациите по ал. 1 имат право да представляват своите членове, сродните организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за управление техни права. За защитата на тези права организациите по ал. 1 могат и от свое име да предприемат всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94, 94а и 95 и да искат налагане на мерки по чл. 95в, 95г, 96а, 96б и 96г.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) В случаите, в които този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само чрез организация за колективно управление на права, организацията, която управлява съответните права, действа и от името на автори, които не са нейни членове, като при това е длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин, както със своите членове.

Произведение, създадено по трудово правоотношение

Чл. 41. (1) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Работодателят има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.

(3) Когато трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1, се окаже явно несъразмерно на приходите по смисъла на чл. 38, ал. 2, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Произведение, създадено по поръчка

Чл. 42. (1) Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.

(2) Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.

Раздел II.

Издателски договор

Определение

Чл. 43. С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение.

Видове

Чл. 44. С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде.

Разширяване на приложното поле

Чл. 45. (1) Когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично.

(2) При преотстъпване по ал. 1 издателят е длъжен да уведомява автора писмено.

Форма

Чл. 46. Издателският договор се сключва в писмена форма.

Особени диспозитивни правила

Чл. 47. Ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:

1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;

4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;

5. издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;

6. издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

Внасяне на изменения

Чл. 48. Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението.

Връщане на предложени за публикуване оригинали

Чл. 49. Издателят е длъжен да връща оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.

Погинали екземпляри

Чл. 50. Ако възпроизведените, но непуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, последният може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.

Прекратяване

Чл. 51. Ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание - с изчерпване на тиража на последното издание.

Предсрочно прекратяване

Чл. 52. (1) Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това.

Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от пет на сто от тиража на изданието.

(2) В случаите по ал. 1 полученото вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане.

Издаване за сметка на автора

Чл. 53. (1) Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.

(2) Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.

Договори за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Ако в договора за възпроизвеждане и разпространение на произведението под формата на звукозаписи не е предвидено друго и авторът не е отстъпил управлението на тези права на организация за колективно управление, смята се, че:

1. ползвателят е длъжен да осъществи записването до шест месеца от деня, в който авторът е предал произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след осъществяване на записа;

2. на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-голям от 5000 екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от 10 на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;

4. ползвателят ще предостави на автора безплатно по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано или препредавано по кабел. За включването на тези права страните се уговарят изрично.

Раздел III.

Договор за публично представяне или изпълнение

Определение

Чл. 55. С договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение.

Диспозитивни правила

Чл. 56. Ако в договора не е предвидено друго, смята се, че:

1. авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си;

2. срокът на действие на договора е три години;

3. ползвателят е длъжен да представи публично произведението в срок от една година от получаването му;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) възнаграждението на автора се определя в размер петнадесет на сто от реализирания бруто приход от всяко представяне на произведението;

5. ползвателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход;

6. авторът може да прекрати договора, когато ползвателят прекрати публичното представяне на произведението за срок, по-дълъг от една година.

Договори за използване по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на т. 1, 2 и 3 от чл. 56 се прилагат и за договори за излъчване по безжичен път или за предаване и препредаване по кабел на сценично произведение, както и на неразгласено музикално или литературно произведение. Ако в договора не е уговорено друго, смята се, че авторът е отстъпил на ползвателя правото за еднократно излъчване или предаване на произведението.

Договори за публично изпълнение

Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58, доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване и препредаване по кабел на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава писмено от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. Когато съгласието се дава от организация за колективно управление, ползвателят е длъжен да й предоставя точен отчет за използваните произведения и техните автори.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Раздел IV.

Договор за публикуване в периодично издание

Право на използване на поръчано произведение

Чл. 59. (1) Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя.

(2) Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алинея не се прилагат, когато са изтекли петнадесет дни - за вестниците, и три месеца - за списанията, от датата на предаването на ръкописа и издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано.

Право на повторно използване

Чл. 60. Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго.

Връщане на предложени за публикуване материали

Чл. 61. Издателите на периодичните издания са длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.

Раздел V.

Създаване и използване на филми и други аудио-визуални произведения

Носители на права

Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.

(2) Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.

(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.

Договори за създаване и използване

Чл. 63. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго, или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.

(2) Продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права. В този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 не се прилагат.

(3) Ако някой от авторите по чл. 62 се откаже да завърши своята част при създаването на филм или друго аудио-визуално произведение или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.

(4) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант.

(5) Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласието на лицата по ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1994 г.) При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случай че продуцентът не може да завърши произведението или след като го завърши иска да се освободи от изходните работни материали с първоначален запис или съответно от изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен да ги предостави безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) В срок до пет години след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека. Това се отнася само за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице.

Вторично използване

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава и препредава по кабел, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго.

Възнаграждения

Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът, а при анимационните филми - и художник-постановчикът имат право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено. Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване.

(2) Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използването на произведението.

(3) Когато предварително обявено произведение се прожектира публично с платен вход, възнаграждението е пропорционално на прихода на продуцента.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Независимо от възнаграждението по ал. 2 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3, 4 и 5.

Отчитане пред авторите

Чл. 66. Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението.

Използване на части от филм

Чл. 67. Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение. Той може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение. Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на авторите по чл. 62, ал. 1 и срещу заплащане на възнаграждение.

Раздел VI.

Използване на произведения на изобразителното изкуство,архитектурата и фотографията

Предположение за отстъпване право за публично показване

Чл. 68. (1) (Предишен текст на чл. 68, изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго,и правото за публично показване на произведенията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.

Последващо използване на архитектурен проект

Чл. 69. За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.

Раздел VII.

Използване на компютърни програми

Диспозитивни правила

Чл. 70. Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.

Императивни правила

Чл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:

1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;

2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70;

3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.

Управление и контрол на софтуерни активи от органите на държавната власт и местното самоуправление

Чл. 71а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

ДЯЛ ВТОРИ

ПРАВА, СРОДНИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И ДРУГИ ОСОБЕНИ ПРАВА (Изм. на загл., ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)

Глава осма

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Носители и обекти на сродни права

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Права, сродни на авторското, имат:

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;

2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;

3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;

4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Колизия с авторски права

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.

Предположение за притежаване на сродни права

Чл. 72б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата.

Упражняване на сродни права чрез организации за колективно управление

Чл. 73. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Имуществените права на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на филмовите продуценти и на радио- и телевизионните организации могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права в съответствие с разпоредбите на чл. 40.

Глава девета

ПРАВА НА АРТИСТА-ИЗПЪЛНИТЕЛ

Носител на правото

Чл. 74. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Неимуществени права

Чл. 75. (1) Артистът-изпълнител има следните неимуществени права:

1. правото да изисква името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;

2. правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.

(2) Правото по т. 1 от предходната алинея е неотчуждимо. Отчуждаването на правото по т. 2 може да става само изрично и в писмена форма.

Имуществени права

Чл. 76. (1) Артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение:

1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;

2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;

4. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) вноса и износа на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1.

(2) Правата по предходната алинея се отстъпват от артиста-изпълнител с писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите, еднократно заплащане или по друг начин.

(3) Ако в договора между артиста-изпълнител и продуцента на звукозаписи не е уговорено друго, артистът-изпълнител има право да разрешава и на други лица да записват и разпространяват негови изпълнения. Всякаква уговорка, която ограничава правото на артиста-изпълнител да дава такова разрешение, не може да има действие за повече от пет години.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)

Вторично използване

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Размерът на възнагражденията на артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, като половината от сумата се предоставя на артистите-изпълнители, а другата половина - на продуцентите на звукозаписи.

Участие в заснемането на филм

Чл. 78. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако в договора за изпълнение не е уговорено друго, смята се, че артистът-изпълнител, който участва в заснемането на филм или друго аудио-визуално произведение, е отстъпил на продуцента на произведението и правото за публично прожектиране на записаното изпълнение, за излъчването му по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и за възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение.

(2) Роля, изпълнена от артист-изпълнител във филм или друго аудио-визуално произведение, може да бъде озвучена на същия език от друго лице само със съгласието на артиста, изпълнил ролята.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Договорите по ал. 1 с артистите, изпълняващи главни роли, предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща, съгласно уговореното, от продуцента или от съответните ползватели. Когато възнаграждението им се заплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Артисти, изпълняващи главни роли по смисъла на ал. 3, са, до доказване на противното, лицата, които са посочени в титрите на филма по начин, недвусмислено показващ, че са смятани за такива. Когато липсват такива указания, се вземат под внимание евентуални изрични уговорки по този въпрос в договора между продуцента и артиста-изпълнител, а ако такива уговорки там няма или договорът не е представен, се взема под внимание изричното мнение на сценариста, дадено писмено, независимо по кое време.

(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) В случай че телевизионната организация е същевременно и продуцент на филм или на аудио-визуално произведение, лицата по ал. 3 имат право на допълнително възнаграждение при всяко използване на произведението от тази организация, като размерът на това възнаграждение се определя съгласно ал. 3, изречения второ и четвърто.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Лица, които изпълняват роля в аудиовизуално произведение с рекламно предназначение, имат право за срока, в който произведението се показва, на допълнително възнаграждение в процент от печалбата на рекламодателя от рекламираната дейност, изделие или услуга в страната. Това възнаграждение се уговаря в договора между продуцента и рекламодателя. Ако продуцентът и рекламодателят не се намират в пряка договорна връзка помежду си, продуцентът е длъжен да предвиди изплащането на това възнаграждение в договора си с лицето, което му е поръчало създаването на произведението.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато използването по ал. 3 се изразява в отдаване на екземпляри под наем или в заем, се прилагат и разпоредбите на чл. 22а.

Разрешение от колективни изпълнители

Чл. 79. Участниците в колективни изпълнения, като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дават разрешение отделно.

Посочване на имената при колективни изпълнения

Чл. 80. При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.

Изпълнение по трудово правоотношение

Чл. 81. Разрешение за използване по чл. 76, ал. 1 на изпълнение, осъществено в рамките на трудово правоотношение, се дава от работодателя, освен ако с артиста-изпълнител е уговорено друго.

Времетраене

Чл. 82. Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано - от началото на годината, следваща годината, в която се е състояло първото изпълнение.

Закрила на наименованията на артистични групи

Чл. 83. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Наименованието на артистична група се регистрира от Министерството на културата по ред, определен от Министерския съвет. За подаване на искане за регистрация, за извършване на справка по регистъра и за издаване на документи за вписани в регистъра обстоятелства се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Наименованията на артистичните групи се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Регистрираното по ал. 1 наименование не може да се използва от друга група.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Ако друга група е използвала същото или подобно наименование преди регистрацията, тя може да поиска заличаване на регистрацията.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Споровете за сходство, както и коя от групите е започнала първа да използва наименованието, се решават от съда.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Правото на наименование по ал. 1 се закриля в продължение на десет години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.

Прилагане по аналогия

Чл. 84. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3.

Глава десета

ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ

Носител на правото

Чл. 85. Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.

Имуществени права

Чл. 86. (1) Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане:

1. възпроизвеждането и разпространението на записа;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) вноса и износа на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правата по т. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел;

4. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.

(2) Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права по ал. 1 на други лица, в т.ч. автори и изпълнители на записаните произведения.

Неимуществени права

Чл. 87. (1) Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Вторично използване

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати за озвучаване или по друг начин на техни звукозаписи, които са били вече разгласени, се определят и заплащат по начина и реда, предвидени в чл. 77.

Времетраене

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Правата на продуцентите по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на осъществяването на записа. Ако записът е бил законно публикуван през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това публикуване. Ако записът не е бил законно публикуван, но е бил законно разгласен по друг начин през този период, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на това разгласяване.

Прилагане по аналогия

Чл. 90. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.

Глава десета “а”

(Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

ПРАВА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

Съдържание на правото

Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:

1. размножаването им;

2. публичното им прожектиране;

3. излъчването им по безжичен път;

4. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването им по кабел;

5. възпроизвеждането им;

6. разпространението им;

7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;

8. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;

9. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) вноса и износа на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5.

(2) Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.

Времетраене

Чл. 90б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен - от началото на годината, следваща годината на създаването му.

Прилагане по аналогия

Чл. 90в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.

Глава единадесета

ПРАВА НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Съдържание на правото

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

1. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) преизлъчването по безжичен път или препредаването по кабел на програмата;

2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата;

3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.

(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато програма, изпратена от радио- или телевизионна организация чрез сигнал до телекомуникационен спътник, се преизлъчва или препредава, записва, възпроизвежда и разпространява от друго лице.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Когато радио- и телевизионната организация по ал. 1 или упълномощеното от нея лице ограничи кръга от лица, приемащи нейната програма, като кодира сигнала, който я съдържа, съгласието се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) При всяко използване на програмата по смисъла на ал. 1 използващата организация е длъжна да съобщава по подходящ начин наименованието на организацията, която е осъществила първото излъчване или предаване на програмата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато радио- или телевизионна организация разрешава едновременното, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата си чрез кабелната мрежа на друга организация, разрешението, дадено от радио- или телевизионната организация, включва изрично и правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмата, ако тези права са й надлежно отстъпени.

Времетраене

Чл. 92. Правата на радио- и телевизионните организации по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.

Прилагане по аналогия

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12, 13 и 14, чл. 25а и 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.

Удостоверяване на правото за произвеждане и разпространение

Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.)

Глава единадесета “а”
ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ
(Нова глава, ДВ, бр. 77 от 2002 г. - в сила от 01.01.2003 г.)

Носител на правото

Чл. 93б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Носител на правото е производителят на базата данни.

(2) Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.

Съдържание на правото

Чл. 93в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Производителят на база данни има право да забрани:

1. извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;

2. повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.

(2) Даването в заем не е извличане или повторно използване по смисъла на ал. 1.

(3) Правото по ал. 1 може да се отчуждава или да бъде отстъпвано на други лица.

(4) Производителят на база данни има право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди законните интереси на производителя.

Прекратяване на правото

Чл. 93г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Първата продажба на територията на държавите - членки на Европейския съюз на материално копие от база данни от носителя на правото по чл. 93в или с негово съгласие води до прекратяване на правото му да контролира по-нататъшните продажби на копието от нея на тази територия.

(2) Когато база данни се предава в цифрова форма, включително в комуникационна мрежа, правото по чл. 93в не се прекратява по отношение на материализираните копия от базата данни, направени от получателя със съгласието на носителя на това право.

Колизия с други права

Чл. 93д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Правото по чл. 93в възниква независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права.

(2) Правото по чл. 93в не може да бъде упражнявано по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни.

Права и задължения на законните ползватели

Чл. 93е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да извършва действията по чл. 18, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8 с нея, както и действия, свързани с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното й използване. Когато това лице има право да използва само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят й не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието й за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. Ако законният ползвател има право да извлича или използва повторно само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, не може да извършва действия, които противоречат на нормалното й използване или увреждат законните интереси на производителя й.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е било начин, не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в нея.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Всяка договореност, противоречаща на разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4, е нищожна.

Изключения

Чл. 93ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Законният ползвател на база данни, която е била разгласена по какъвто и да е начин, може без съгласието на производителя й да извлича или да използва повторно по смисъла на чл. 93в съществена част от нейното съдържание в следните случаи:

1. извличане за лично ползване на съдържание на база данни, която не е в електронна форма;

2. извличане без търговска цел за илюстриране при обучение или при научни изследвания в обем, оправдан от целта, при посочване на източника;

3. извличане или повторно използване за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.

Времетраене

Чл. 93з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Правата по чл. 93в продължават петнадесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е завършено създаването на базата данни.

(2) В случай че базата данни е била разгласена по какъвто и да е начин преди изтичането на срока по ал. 1, срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването.

(3) Всяка нова съществена инвестиция в базата данни, която води до съществено изменение в съдържанието на базата данни, поставя началото на нов самостоятелен срок на закрила по отношение на частта, която е резултат на тази инвестиция.

ДЯЛ ТРЕТИ

ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО И НА СРОДНИТЕ МУ ПРАВА
Глава дванадесета
ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Иск за обезщетение

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.

(4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Особени случаи на иск за обезщетение

Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4, или

2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Други искове

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишен текст на чл. 95 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета “а” се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред:

1. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) установяване факта на нарушението;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 1 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;

3. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета “а”, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите;

4. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) да му бъдат предадени вещите по т. 3;

6. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Изземване по смисъла на ал. 1, т. 3 и 4 може да се иска както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа като цяло.

Особени ищци

Чл. 95а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Право на иск по чл. 94, 94а и 95 освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и:

1. организациите за колективно управление на права съгласно чл. 40, ал. 7, и

2. професионалните защитни организации на правоносителите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат мерки само по повод на права, които са им били поверени за управление, съответно - за защита. В тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.

Носене на отговорност

Чл. 95б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 95в. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да представи тези доказателства.

(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

(4) Представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект.

Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 95г. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

1. държи стоки - предмет на нарушение, или

2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или

3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или

4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.

(3) Информацията по ал. 2 може да включва:

1. имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;

2. информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и средствата, получени за въпросните стоки или услуги.

(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.

(5) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Подсъдност на споровете

Чл. 96. Споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища.

Обезпечителни мерки

Чл. 96а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и някои от следните мерки:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 или база данни по глава единадесета “а”;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 или от базата данни по глава единадесета “а”, за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните мерки стават по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.

(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването й от съда.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

(5) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните мерки.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.)

(7) Ако се установи, че наложена обезпечителна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Обезпечителна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

(9) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Носителят на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

Глава дванадесета “а”

(Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

МЕРКИ НА ГРАНИЦАТА

Основания и приложно поле

Чл. 96б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Носителят на авторско, сродно на него право или право по чл. 93в, както и лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право. За покриване на разходите по задържането се дължи такса, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Когато молителят е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.

(3) Разпоредбите на тази глава се прилагат и по отношение временния внос и износ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Не се задържат стоки с нетърговски характер, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ.

Процедура по задържането

Чл. 96в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Задържането се осъществява въз основа на писмена молба от лице по чл. 96б, ал. 1, придружена от доказателства относно правата на молителя и основанието да се смята, че те са нарушени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 96б, ал. 1, митническите органи задържат стоките.

(3) Митническите органи уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат право да огледат задържаните стоки и да получат информация за тях.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако в срок 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 3 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки при условие, че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още десет работни дни.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Компетентните органи, пред които е започната законната процедура по ал. 4, решават по жалба на заинтересуваната страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Когато искането за задържане не е било последвано от процедура по ал. 4 или се е оказало неоснователно, засегнатата страна има право на обезщетение.

Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно от този закон право.

(2) В тези случаи митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 96б, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от носителя на авторски или сродни на него права всякаква информация за извършване на експертиза.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако в срок 10 работни дни от задържането на стоките не последва процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за редовен внос или износ.

(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.

Допълнителна регламентация

Чл. 96д. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) По прилагането на тази глава Министерският съвет издава наредба.

Глава тринадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Наказания

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г.) Който в нарушение разпоредбите на този закон:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвежда или разпространява видеоносители с възпроизведени на тях филми или други аудио-визуални произведения, изпълнения, записи на филми или други аудио-визуални произведения;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвежда или разпространява звуконосители с възпроизведени на тях произведения, изпълнения или звукозаписи;

3. организира, независимо по какъв начин, публично прожектиране на филми и други аудио-визуални произведения;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) предоставя звукозаписни или видеозаписни услуги на други лица с цел изготвяне на единични копия от произведения или други обекти, защитени от този закон;

5. организира публично изпълнение и представяне на произведения на живо и чрез запис;

6. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми;

7. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) издава, възпроизвежда или разпространява издадени произведения;

8. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) притежава компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно;

9. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;

10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) възпроизвежда или разпространява произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти, фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

11. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) използва неправомерно произведение по чл. 3, ал. 1, т. 6 и 8;

12. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения;

13. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до произведението, обекта по чл. 72 или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;

14. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпрепятства изпълнението на обезпечителна мярка по чл. 96а;

15. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 13, изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, ал. 2 и 8, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9;

16. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 14 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) наруши забрана по чл. 93в,

(изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от триста до три хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата или имуществената санкция е от хиляда до пет хиляди лева и предметът на нарушението, независимо чия собственост е се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) На организация за колективно управление на права по този закон, която действа в нарушение на чл. 40, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер на петстотин лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) На лице, което произвежда, разпространява, рекламира или внася, както и притежава с търговска цел декодиращо средство, което може да осигури достъп до кодиран сигнал на лица, извън определената от излъчващата организация аудитория, се налагат санкциите по ал. 1 или 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., идм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) На лице, което умишлено премахне, повреди, унищожи или разстрои или по друг начин заобиколи, без да има право на това, технически средства за защита, които използват носителите на права, закриляни от този закон като знае или има основания да предполага, че тези средства имат именно такова предназначение, се налагат санкциите по ал. 1 или 2.

(7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Санкциите по ал. 1 или ал. 2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, предлага за продажба, рекламира с цел продажба или отдаване под наем или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части, или предоставя услуги, които:

1. се предлагат или рекламират като средства за заобикаляне на технически средства за защита, или

2. имат само ограничено търговско предназначение, или приложение, различни от това да заобикалят технически средства за защита, или

3. са основно предназначени, произведени, пригодени или използвани да направят възможно или да улеснят заобикалянето на технически средства за защита.

(8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Санкциите по ал. 1 или 2 се налагат и на лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право:

1. премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право;

2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това.

(9) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Информация за режима на правата по смисъла на ал. 8 е информацията, позволяваща да се идентифицират обектът на авторско или сродно на него право, носителят на такова право, както и информация за условията за използване на такъв обект, а също и всякакъв номер или код, водещ до такава информация, при условие че който и да е от тези елементи на информацията фигурира върху екземплярите от обекта или се показва при неговото разгласяване.

Установяване на нарушенията и правомощия на длъжностните лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра, отговарящ за културата, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право да:

1. изискват достъп до подлежащите на контрол обекти и да извършват проверки;

2. изискват необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки;

3. предприемат мерки за обезпечаване на доказателства чрез изземване на трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с установяване на нарушението.

(3) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да:

1. отразяват точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки;

3. не разгласяват данни от проверките;

4. използват информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.

Протокол за изземване

Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението, се изземват от длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 с протокол.

(2) В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства - брой, вид на носителите, както и други данни.

(3) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и поне от един свидетел.

(4) В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва поне от още един свидетел.

Задължение за съдействие

Чл. 98б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Лицата, при които се извършва проверката по чл. 98, ал. 1, са длъжни да:

1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;

2. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка;

3. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства.

Налагане и изпълнение на административните наказания

Чл. 98в. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Наказателните постановления се издават от министъра, отговарящ за културата, или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което са наложени. Петдесет на сто от сумите постъпват по сметката на Национален фонд “Култура”, а останалите - по бюджета на Министерството на културата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) След изтичането на срока по ал. 2 копие от наказателното постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда трайните материални носители, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 98г. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Доколкото в тази глава не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ

ПРИЛОЖИМ ЗАКОН

Приложим закон при произведенията

Чл. 99. (1) Този закон се прилага за:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) произведения, чиито автори са граждани на Република България или лица, които имат постоянен адрес в нея, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път;

2. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) произведения, чиито автори са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път;

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) произведения, чиито автори са граждани на държава, с която Република България е обвързана с международен договор в областта на авторското право, или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това къде са били публикувани за първи път;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) произведения, които са публикувани за първи път или реализирани като архитектурни проекти на територията на Република България или на територията на държава, с която Република България е сключила международен договор в областта на авторското право, независимо от гражданството на техните автори;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) произведения, които са били публикувани за първи път на територията на държава, с която Република България не е обвързана с международен договор в областта на авторското право, но едновременно с това или в срок от тридесет дни след това са били публикувани на територията на Република България или на територията на друга държава, с която Република България има такъв договор.

(2) Когато този закон се прилага за произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за пръв път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) За произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за първи път в чужбина, времетраенето на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон, ако той предвижда срокове на закрила по-кратки, отколкото този закон.

Приложим закон при правото на отчисления по чл. 20

Чл. 99а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Разпоредбите на чл. 20 се прилагат при препродажба на произведения на автори, които са граждани на Република България или лица, които имат постоянен адрес в нея, когато мястото на препродажбата е на нейна територия.

(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Член 20 се прилага и по отношение на всички автори и техни наследници, които са граждани или имат постоянен адрес в държава - членка на Европейския съюз.

(3) По отношение на автори, които са граждани на друга държава и нямат постоянен адрес в Република България, разпоредбите на чл. 20 се прилагат само при условие че съответната чужда държава допуска аналогично право за българските граждани.

Приложим закон при излъчването чрез спътник

Чл. 99б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Този закон се прилага при излъчването на произведение чрез спътник, когато сигналът се изпраща към спътника:

1. от територията на Република България;

2. от територията на държава, нечленуваща в Европейския съюз, която не предвижда равнище на закрила на това право, отговарящо на този закон, при условие че:

а) възходящата връзка към спътника започва от станция, разположена на територията на Република България, или

б) възходящата връзка към спътника не започва от станция, разположена на територията на държава, членуваща в Европейския съюз, но излъчването е извършено по поръчка на организация, чието седалище се намира на територията на Република България.

(2) Отговорността за излъчването се носи: в случаите по ал. 1, т. 1 - от излъчващата организация; в случаите по ал. 1, т. 2, буква “а” - от оператора на станцията; в случаите по ал. 1, т. 2, буква “б” - от организацията, по чиято поръчка е извършено излъчването.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат съответно и за правата по чл. 72.

Приложим закон при изпълненията

Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Този закон се прилага за изпълненията на артистите-изпълнители, граждани на Република България или имащи постоянен адрес в нея, независимо къде са осъществени изпълненията.

(2) Този закон се прилага и за изпълненията на чуждестранни артисти-изпълнители, осъществени на територията на Република България.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Този закон се прилага и за изпълненията на чуждестранни артисти-изпълнители, граждани на държава - членка на Европейския съюз, или имащи постоянен адрес в такава държава, независимо къде са осъществени изпълненията.

Приложим закон при записите, програмите и филмите

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Този закон се прилага за обектите по чл. 72, т. 2, 3 и 4, осъществени от физически лица, граждани на Република България или имащи постоянен адрес в нея, от граждани на държави - членки на Европейския съюз, или имащи постоянен адрес в някоя от тях или от юридически лица, чието седалище се намира на територията на страната или на територията на такава държава, независимо къде са били осъществени, както и за записите, осъществени или едновременно публикувани за първи път от чуждестранни лица на територията на Република България или на държава - членка на Европейския съюз.

Приложим закон при производителите на база данни

Чл. 101а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Този закон се прилага за производителите на бази данни, ако са граждани на Република България или имат постоянен адрес в нея или са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или имат постоянен адрес в такава държава.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за юридическите лица, учредени в съответствие със законодателството на Република България, които имат седалище, централно управление или основна дейност на територията й, както и за юридическите лица, учредени в съответствие със законодателството на някоя държава - членка на Европейския съюз, които имат седалище, централно управление или основна дейност на нейна територия. Ако юридическото лице има само седалище в Република България или в държавата - членка на Европейския съюз, се изисква дейността му да има реална връзка с нейната икономика.

Приложения на международни договори

Чл. 102. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишен текст на чл. 102 - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Правата на чуждестранните артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи, радио- и телевизионни организации и филмовите продуценти, извън тези, посочени в чл. 100, ал. 2 и чл. 101, се закрилят в съответствие с международните договори в областта на правата, сродни на авторското, по които Република България е страна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Чуждестранните производители на бази данни извън тези по чл. 101а, се закрилят в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Носителят на авторското право, както и лице, на което е отстъпено изключителното право за използване на произведение, закриляно от този закон, могат да поставят на подходящо място върху екземплярите от произведението латинската буква “С”, заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на разгласяването.

(2) Продуцентът на звукозапис, както и лице, придобило изключително право за възпроизвеждане на звукозапис, закрилян от този закон, могат да поставят на подходящо място върху екземплярите от записа и тяхната опаковка латинската буква “Р”, заградена в кръгче, пред своето име или наименование и годината на първото публикуване.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Не могат да се придобиват, да се отчуждават и да се държат с търговска цел трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, които са възпроизведени в нарушение на закона.

(2) Трайните материални носители по ал. 1 се отнемат в полза на държавата с акт на административнонаказващия орган или съда и се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл. 97, ал. 1, т. 8 и 9 е и неговото заличаване от електронния носител, на който е бил възпроизведен.

§ 2. По смисъла на този закон:

1. “разгласяване на произведение” е довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това;

2. “публикуване на произведение” е довеждането на произведението до знанието на неограничен кръг лица посредством възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от него, включително като звукозаписи или видеозаписи, в достатъчно количество в зависимост от естеството на произведението;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) “възпроизвеждане на произведение” е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;

4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) “разпространение на произведение” е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) “излъчване на произведение по безжичен път” е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата;

6. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) “ползватели на произведения” са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, кабелни оператори, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица - разпространители;

7. “звукозаписване” е фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, презаписване, излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство;

8. “звукозапис” е резултатът от звукозаписването;

9. “произведения на архитектурата” са сградите и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1;

10. (нова - ДВ, бр. 10 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) “декодиращо средство” е всяко устройство, апарат, механизъм или декодираща карта, които са конструирани или специално приспособени, за да позволяват самостоятелно или в комбинация помежду си достъп до кодиран сигнал във вида му отпреди кодирането;

11. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) “кодиран сигнал” е всеки радио- и телевизионен сигнал, излъчван, предаван, преизлъчван и препредаван чрез каквито и да са технически средства, чиито характеристики са умишлено изменени с цел да се ограничи достъп до него само за определена аудитория;

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

13. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) “база данни” е съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път; компютърните програми, използвани за създаването или функционирането на бази данни, записите на отделно аудио-визуално, литературно или музикално произведение, както и събирането на звукозаписи с музикални изпълнения върху компактдиск не са база данни по смисъла на този закон;

14. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) “технически средства за защита” са всякаква технология, устройство или съставна част, които при обичайното им използване могат да попречат или да ограничат неразрешени от носителя на закриляно от този закон право действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от този закон, ако чрез тези средства използването на такъв обект може да се контролира от носителя на правото чрез код за достъп, замъгляване или друго изменение на обекта или механизъм за контрол върху копието.

15. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) “наем на обекти на закрила” е предоставяне за ползване за определен период от време, за пряка или непряка икономическа изгода;

16. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) “заем на обекти на закрила” е предоставяне за ползване за определен период от време, не за пряка или непряка икономическа изгода, когато това се извършва чрез публично достъпни заведения; не е заем по смисъла на този закон:

а) предоставянето на произведения или други обекти на права по този закон, без те да напускат помещенията на заемащото заведение или между отделни публично достъпни заведения;

б) предоставянето на звукозаписи или филмови копия за целите на тяхното законно използване, публично изпълнение, излъчване по безжичен път или предаване по кабел;

в) предоставянето на произведения на изобразителното изкуство и фотографски произведения за публично показване;

17. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) “професионални защитни организации на правоносителите” са неправителствени организации, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторски или сродни на тях права и които съгласно устава си са оправомощени от своите членове да защитават техните права срещу нарушаването им, както и юридическите лица, които представляват в страната международна организация с такъв характер.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Дадените по т. 1, 2, 3, 4 и 5 на предходния параграф определения се отнасят съответно и за обектите по чл. 72 и по глава единадесета “а”.

§ 4. (1) Всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи пореден номер.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)

§ 5. (1) Размерите на възнагражденията, дължими на носителите на авторско и сродните му права, за използване на техни произведения, изпълнения, звукозаписи и радио- и телевизионни програми, се определят по договор между правоимащите и ползвателите.

(2) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите или техните сдружения.

§ 5а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. - ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 14.10.2005 г.)

§ 5б. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на този закон, които се отнасят до държавите - членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.

§ 5в. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.) Министерството на културата съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция “Митници” и Патентното ведомство и други ведомства, определени от Министерския съвет изграждат и поддържат Национална система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права и индустриалната собственост, която осигурява осъществяването на взаимодействие и обмен на данни, свързани със защитата на права върху произведения, обекти по чл. 72 и обекти на индустриална собственост.

(2) Управлението, контролът и използването на системата по ал. 1 се извършват по ред, определен от Министерския съвет.

(3) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на системата се осигуряват от бюджетите на ведомствата по ал. 1.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Този закон се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове на закрила.

(2) Авторските права, придобити до влизането в сила на този закон, се запазват.

§ 7. Авторите на литературен текст, който е бил използван без тяхно съгласие на основание чл. 7, буква “б” от Закона за авторското право от 1951 г. за свързване с музикално произведение, не могат да се противопоставят на по-нататъшното използване на музикалното произведение заедно с този текст, ако то е било вече разгласено с него.

§ 8. (1) Прекратява се дейността на Агенцията за авторско право.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Имуществото на Агенцията за авторско право преминава към Министерството на културата.

(3) Министерският съвет определя условията и реда за разпределението на имуществото на Агенцията между организациите по чл. 40 от този закон.

§ 9. Този закон отменя:

1. Закона за авторското право (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; попр., бр. 10 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1956 г.; изм., ДВ, бр. 35 от 1972 г. и бр. 30 от 1990 г.).

2. Член 270 до 278 от Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1951 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г. и бр. 12 от 1993 г.).

§ 10. Законът влиза в сила от 1 август 1993 г.

§ 11. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 2000 Г., В СИЛА ОТ 05.05.2000 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 107 ОТ 2000 Г., ДОП. - ДВ, БР. 99 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2006 Г.)

§ 51. (1) Този закон се прилага и за произведенията и обектите по чл. 72, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в него срокове за закрила.

(2) Носителите на права не могат да предявяват претенции по повод използвания, станали по време, когато срокът на закрила на тези права е бил изтекъл по смисъла на действащия по това време закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Носители на авторско право върху филми и други аудиовизуални произведения, създадени преди влизането в сила на Закона за авторското право и сродните му права, са лицата по чл. 62, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Лицата, носители на авторско право върху филми, на основание чл. 16, ал. 1 от отменения Закон за авторското право от 1951 г. се ползват само от правата по глава десета “а”.

(5) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Продуцентските права по глава десета “а” на лицата по ал. 4 върху филмите, произведени от Държавно предприятие (Главна дирекция, Държавно обединение, Творческо-стопанско обединение) “Българска кинематография”, Студия за игрални филми “Бояна”, Студия за анимационни филми “София” и Студия за научно-популярни и документални филми “Време”, преминават към Националния филмов център.

(6) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Лицата, носители на продуцентски права върху филми съгласно ал. 4 и 5, могат да използват тези филми без договор със съответните носители на авторски права в срок до 1 юли 2001 г., като им дължат възнаграждение за всяко използване в размер, определен и платим по договаряне чрез съответната организация за колективно управление на авторски права.

§ 52. Отменя се § 4 от заключителната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 10 от 1998 г.).

§ 53. Навсякъде в закона думите “министерството, отговарящо за културата” се заменят с “Министерството на културата”.

§ 54. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 8, който влиза в сила от 01.01.2001 г.

(2) Министерският съвет приема наредбата по § 8 в шестмесечен срок от влизането на закона в сила и се прилага от 1 януари 2001 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2005 Г.)

§ 8. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на раздел III от глава втора и раздел II от глава трета, които влизат в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2006 Г.)

§ 56. Навсякъде в закона думите “Министерството на културата и туризма” се заменят с “Министерството на културата”.

§ 57. (1) Разпоредбите на § 1, относно чл. 6, и на § 21, относно чл. 72б, се прилагат и за произведенията и обектите по чл. 72, създадени или осъществени преди влизането в сила на този закон.

(2) Разпоредбите на § 4, относно чл. 20, и на § 5, относно чл. 20а, се прилагат за препродажби, станали след влизането в сила на този закон.

§ 58. (1) Продажба или друга сделка, извършена на територията на държава - членка на Европейския съюз, извън Република България преди влизането в сила на § 3, т. 1 не води до прекратяване на правото на разпространение по чл. 18а, ал. 1.

(2) Искания, основаващи се на разпоредбите на § 37, относно чл. 94а, и на § 38, относно чл. 95, могат да бъдат предявявани, ако устните състезания в първата инстанция не са приключили до влизането в сила на този закон.

(3) Разпоредбите относно доказателствата и условията за тяхното допускане по чл. 95в и 95г се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането в сила на този закон.

§ 59. Административните и административнонаказателните производства, образувани до влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 62. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:

1. параграф 12, който влиза сила 6 месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”;

2. параграф 3, т. 1, § 34, § 46, § 47 - относно чл. 99а, ал. 2, § 48 - 52 и § 54, т. 4, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква “д” и т. 4, буква “в”, § 11, т. 1, буква “б” и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II “Обжалване по съдебен ред”, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и замяната на думите “Софийския градски съд” с “Административния съд - град София”, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 73 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 06.10.2006 Г.)

§ 28. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 7, § 12, § 21 и § 26, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, и § 17, който влиза в сила от 13 юли 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма “Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз”;

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора “а” “Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи” с чл. 307а - 307д и част седма “Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения” с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми

ДИРЕКТИВА 92/100/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост

ДИРЕКТИВА 93/83/ЕИО НА СЪВЕТА от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване

ДИРЕКТИВА 93/98/ЕИО НА СЪВЕТА от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права

ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни

ДИРЕКТИВА 98/71/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни

ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество

ДИРЕКТИВА 2001/84/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството

ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2380/74 НА СЪВЕТА от 17 септември 1974 година относно приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научно-изследователски програми за Европейската икономическа общност

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (EC) № 3295/94 от 22 декември 1994 регламентиращ забранителни мерки за внасянето, износа, ре-експорта или прием за отложен митнически режим на фалшифицирани и пиратски стоки

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1383/2003 НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година, относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост

З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за
авторското право и сродните му права

(Обн., ДВ, бр. 10 от 27 януари 1998 г.,
изм., бр. 28 от 4 март 2000 г., в сила
от 5 май 2000 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 4. (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.)

З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за
авторското право и сродните му права

(Обн., ДВ, бр. 28 от 4 април 2000 г.,
доп., бр. 107 от 28 декември 2000 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(5) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2000 г.) Продуцентските права на лицата по ал. 4 върху филмите, произведени от Държавно предприятие (Главна дирекция, Държавно обединение, Творческо-стопанско обединение) “Българска кинематография”, Студия за игрални филми “Бояна”, Студия за анимационни филми “София” и Студия за научно-популярни и документални филми “Време”, преминават към Националния филмов център.

§ 54. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 8, който влиза в сила от 1 януари 2001 г.

———————

(*) (Бел. ред.) Всички числа в левове по този закон са намалени 1000 пъти съгласно разпоредбите на Закона за деноминация на лева.

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г. – в сила от 01.01.2003 г.) …………………………………………… …………………………………………… Преходни и заключителни разпоредби

§ 38. (1) Разпоредбите на чл. 93в се прилагат и по отношение на базите данни или частите от тях, чието създаване е завършено преди влизането в сила на този закон, ако не са изтекли сроковете по чл. 93з.

(2) Носителите на правата по чл. 93в не могат да предявяват претенции относно действия, извършени преди влизането в сила на този закон.

§ 39. (В сила от 09.08.2002 г.) Министерският съвет приема наредбите по § 14 и § 37, т. 2 в срок 1 януари 2003 г.

§ 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на § 39, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. – ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2005 Г.)

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 25 юли 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

No responses yet

ное 04 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Образът на Евтимий според “Похвално слово за Евтимий&qu

Filed under Анализи, Българска Литература

Величавият образ на Евтимий според

“Похвално слово за Патриарх Евтимий” от Григорий Цамблак

1. Образът на Евтимий в “Похвално слово за Патриарх Евтимий” Григорий Цамблак гради един богат, многопланов и същевременно единен, цялостен, монументален извисен образ на монаха, отшелника, исихаста Евтимий, на учителя, книжовника и духовния пастир Евтимий, на закрилника на своите съграждани и мъченика Евтимий.; издига в култ нравственото съвършенство на героя, изобилните му духовни дарования, прославя го още в увода.

2. В началото на словото подчертава изключителните качества на Евтимий; възвеличава делата на един православен светец обрекъл себе си на Бога, последвал Христа, възлюбил живота на апостолите. С проследяване живота и деянията на светеца Цамблак преследва обществено – дидактическа цел: “да подтикнем слушателите към ревност и да ги възпламеним, за да подражават”; има и лични основания за възхвалата на Евтимий – Цамблак е ученик и последовател на последния български патриарх; има и патриотични подбуди- творбата възниква, когато България вече от две десетилетия е поробена и гражданите имат нужда от пример за нравствен стоицизъм, за твърдост, за непоколебимост в отстояване на вярата и народността, за морално превъзходство над насилника; в творбата прозира и любовта на автора към родината, неговата носталгия по отечеството и болката заради трагическата му съдба.

1. В началото на похвалното слово писателят очертава образа на героя в най – общ реторичен план. Чрез множество реторични въпроси, сравнения и абстрактно – религиозни формули Евтимий е представен като съвършен християнин, като нравствен образец и пример за подражание. Не се споменава нищо конкретно за произхода, родителите и детските му години, а е маркирано богоизбраността му. Цамблак сравнява героя с “Давид, който обичаше истината”, с “финикова палма”, с апостолите, чийто живот Евтимий възлюбва “още в младини”.така е очертан един агиографски образ – праведен, богоизбран, изключителен. Идеализацията и емоционалната струя преобладават в художественото изображение.

2. След реторичното встъпление Цамблак разказва за делата на агиографския герой, следвайки хронологията на неговия живот. В повествованието се преплитат интерпретация на монашеските, отшелническите и исихастките подвизи на светеца и разказ за апостолските ин пастирските му деяния, които в края на творбата се трансформират в мъченически.

3. Монашеският живот на героя – съзнателни избран от героя,; отшелничеството- паралел с библейски лица – пророк Илия и Йоан Кръстител – така Цамблак издига авторитета на Евтимий до сакралното ниво на Светото писание; Евтимий избира исихазма като начина на живот и на мислене, като светоглед и като пряк път към индивидуалното общуване с Бога, към богопознанието и истината. Героят се отдава на безмълвна молитва, самовглъбяване и усъвършенстване на основните исихастки добродетели – смирението, послушанието, аскетизма, борбата със страстите и пороците на земния живот. Дяволът не веднъж го изкушава, но благодарение на своята твърдост и вяра героят винаги го побеждава.

4. В хода на повествованието Цамблак вмъква интересно видение – пророчество – това на Теодосий, - до което той се домогва в моменти на исихастки екстаз. С вътрешния си взор старецът вижда трагичната съдба на България и очертава мястото на Евтимий в нея – той ще се превърне в апостол и мъченик на вярата.

5. В изграждането на образа на героя като монах, исихаст и аскет Цамблак отново се опира на аналогии и сравнения с библейски лица и събития – делата му съизмерими с тези на Авраам и Йосиф( свети мъже, които обичат да размишляват и да се упражняват в духовно съвършенство); Давид и Голиат( победата им над враговете) е подобна на Евтимиевата борба с Дявола.

6. Стремежът на Евтимий към неговото отечество е водено от любов към родината. Движен от патриотични подбуди Евтимий решава да се завърне в България, за да работи в нея, но и родината му има нужда от него – от мъдростта му, от нравствената му чистота и съвършенство, от богатите му духовни дарования;

7. Във втората тематично и стилистично обособена част образът на Евтимий е по- осезаем, по- конкретен и детайлно изобразен на фона на правдиво пресъздадената историческа действителност. В столицата Търново героят продължава благочестивия си и богоугоден живот. Съгражда манастир (“Св. Троица”) и полага основите на книжовната школа, която става притегателен център на множество ученици. С поредица от реторични въпроси Цамблак насочва интерес към учителската и книжовно – реформаторска дейност на Евтимий, за да утвърди усърдието, ерудицията, таланта и отличното познаване на Светото писание. Героят е сравнен с помощта на сравнения, епитети и перифрази с библейски лица или известни мъже от древността - с Мойсей, с пророците Илия и Самуил, с египетския цар Птоломей. Поставен е дори по високо от тях. -

8. Евтимий – проповедник и като патриарх- грижата за благополучието на неговите съграждани; поучава, проповядва, напътства, изкоренява греховете, бори се срещу ересите и моралната разпуснатост, привлича нови вярващи и връща заблудените към лоното на светата Христова църква. Той е духовен пастир, зорко бдящ за праведността на своето паство. Чрез евангелски притчи за сеяча и семето Цамблак подчертава духовните измерения на проповедническата, пастирска и учителска дейност на Евтимий.

9. Евтимий – изкоренител на ересите, а не само пастир и учител. Помага на хората чрез вярата и делата си и упованието в Бога, а Бог му се отплаща за предаността като се вслушва в молитвите му.

10. Търновци обичат своя духовен пастир заради смиреността и благочестието му, заради религиозната му ревност и морална чистота, заради праведния богоугоден живот и грижите му за ближните.

11. Евтимий е обичан не само от търновци, а и далеч зад пределите на България

12. Евтимий – апостолски тип герой, който служи на Бога чрез словото. Със силата на словото той лекува душите на хората, облагородява ги, спасява ги, изтръгва ги от” дълбочината на невежеството”, насочва ги вечните божествени истини, към богопознанието.

13. Евтимий – закрилник и морална опора са своите съграждани. Достойнството, мъжеството, нравственият стоицизъм на патриарха са актуални и действени в трагичните дни на превземането на Търново от турците. Евтимий става свидетел на поругаването на града, изгонен от патриаршеската църква, той не унива, не се изплашва за живота си, не рухва и не се предава на отчаянието и малодушието, а с още по – голямо усърдие се заема с пастирските си дела.. дори самият Баязид се оказва подвластен на спокойствието, смелостта и духовното обаяния на патриарха и го посреща с уважение и достойнство. С нравствения си стоицизъм, с духовната си твърдост и с вярата си Евтимий се превръща в пример за гражданите на Търново.

14. Индиректно се извисява образът на Евтимий в епизода, който разказва за заколението на 110 – те търновски първенци в църквата. Мъченическата, но достойна и величава смърт на Евтимиевите ученици, които запазват вярата си и заплюват поробителя, хвърля ярка светлина върху техния учител.

15. Поведението на Евтимий по време на подготвяната екзекуция е кулминационна точка в неговите деяния, които от апостолски се превръщат в мъченически. Той не трепва пред лицето на смъртта, не се страхува от нея, а напротив желае я. И Бог спасява своя избраник като вкаменява ръката на убиеца. Чудото е доказателство за моралната сила на героя и е свидетелство за неговата богоизбраност.

16. Драмата на Евтимиевото прощаване с търновските граждани – трагизмът на изложението е породен от насилствената раздяла между близки, от безмълвното страдание на техния патриарх, с отчайваща болка, с чувство на обреченост и невъзвратима загуба жителите се прощават със своя учител, пастир и закрилник. С него губят последната си опора. Опитва да утеши своите съграждани, а с примери от Библията Евтимий визира стоицизма като път към спасението. Победа чрез вяра – това завещава на своите ученици последният български патриарх, напускайки ги завинаги.

17. Учението, деянията и подвизите на героя светец по време на неговото заточение стабилизират вече изградената представа за изключителността, благочестието и апостолско усърдие на Евтимий. И в последните години от своя живот героя остава верен на избрания път в служба на Бога и на хората.

18. В заключителната молитва към светеца Цамблак утвърждава идеята за подражаване на достойните и моли за “живот в Христа” чрез благодатта на Светата Троица.

No responses yet

ное 03 2008

Profile Image of nplashkoff
nplashkoff

Ботев и Вазов

Filed under Uncategorized, Иван Вазов, Христо Ботев

Х Р И С Т О Б О Т Е В

Христо Ботев Петков (25.12.1848, Калофер - 20.05.1876, Врачански балкан) - бълг. поет и революционер. Син на Ботьо Петков - виден възрожденски учител и публицист. През 1863 заминава за Одеса, където учи гимназия. През 1866 е учител в с. Задунаевка, Бесарабия. След кратък престой в България (1867) емигрира в Румъния. Учител по бълг. език в Александрия (1869) и Измаил (1869-1871). Сближава се с дейците на бълг. емиграция Хаджи Димитър, Стефан Караджа, В. Левски, С. Стамболов. На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник в-к “Дума на българските емигранти” (излизат 5 броя ). През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. През 1872 заедно с Л. Каравелов списва в-к “Свобода”(който си сменя името на „Независимост“); през 1873 - сатиричния в-к “Будилник” (излизат 3 броя). След смъртта на В. Левски (1873) и оттеглянето на Л. Каравелов издава в-к “Знаме” и един брой на в-к “Нова България” (1876). На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 г.). През 1875 г. издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета. През септември 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка.
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик “Нова България”, от който успява да издаде само един брой.
След неуспеха на Старозагорското въстание напуска комитета, поради идейни разногласия. В помощ на Априлското въстание организира чета от 200 души, която на 17.05.1876 слиза на дунавския бряг при с. Козлудуй, Врачанско.

На 20 май (нов стил 1 юни) 1876 година след тежки боеве с турската войска и башибозуците загива в подножието на връх Камарата, Врачанския балкан. Съч.: “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875), “Календар за година 1875″ (със стих. “Хаджи Димитър”), “Календар за 1876 година” (със стих. “Обесването на В. Левски”), мн. политически статии, фейлетони, сатира. Преводач. Негови творби са преведени на над 25 езика.

Стихотворения- Майце си, Към брата си, Елегия, Делба, До моето първо либе, На прощаване в 1868г., Хайдути (Баща и син), Пристанала, Борба, Странник, Ней, Гергьовден, Патриот, Защо не съм…?, Послание (на св. Търновски), Хаджи Димитър, В механата, Моята молитва, Зададе се облак темен, Обесването на Васил Левски.

Произведения: Художествена проза, фейлетони, кратки сатирични форми, Вестник “Дума на българските емигранти”, 1871, Други творби, Вестник “Знаме” 1874-1875

И В А Н В А З О В

Иван Минчов Вазов е роден в Сопот през 1850 година. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов родът на Вазовци произхожда от Кирко Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински. Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

Емиграция в Румъния- Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. След завръщането си в България Вазов учителства (1872–1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март 1879 — септември 1880). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“.

Пловдивски период- От 5 октомври 1880 Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията (виж Търновска Конституция)от княз Александър Батенберг. В началото на 1881 е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

Руски период- През есента на 1886, след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „

No responses yet

Search for:
ноември 2008

П В С Ч П С Н

« окт дек »

1 2

3 4 5 6 7 8 9

10 11 12 13 14 15 16

17 18 19 20 21 22 23

24 25 26 27 28 29 30
Добре дошли
Архиви
Страници
Скорошни коментари
Скорошни публикации
Категории
Groups

Най-нови | Активни | Популярни
- Web Development
  
  3 потребители
- Изкуство, Култура, Общество, Философия
  
  2 потребители
Blogroll
- WordPress.com
- WordPress.org
Recent Blog Posts

Целият сайт
- The God Put links of london on This Earth, Just for You
  
  These beautiful jewelries can catch the eyes of women all the time since they always believe that the jewelries in the shop window are much better than those in their links of london box. Accordingly, the jewels with simple and traditional design as well as practical use are their best choice. What's [...]
  
  by Risech from the blog "twyla1975"
- tiffany jewellery is, Your Fire, the One, Desire
  
  by Risech from the blog "twyla1975"
- Glamorous ed hardy clothes as the crafts for officers
  
  by Risech from the blog "twyla1975"
- A new stretching technology has been added to the Panasonic 30004 massage chair
  
  by Gunter from the blog "Dr.Gunter's Medical News"
- Try excercise, sports, hobbies, family, charity work
  
  by Gunter from the blog "Dr.Gunter's Medical News"
Site Wide Activity

RSS хранилка
- Risech написа нова тема: The God Put links of london on This Earth, Just for You преди 1 ден, 22 часа
  
  These beautiful jewelries can catch the eyes of women all the time since they always believe that the jewelries in the shop window are much better than those in their links of london box. Accordingly, the jewels with simple and traditional design as well as practical use are their best choice. What’s [...]
- Risech написа нова тема: tiffany jewellery is, Your Fire, the One, Desire преди 1 ден, 22 часа
  
  Jewelry is to women what rice is to mice. Once seeing wonderful jewelries, women always can’t help buying them. Therefore, gold jewels with acceptable price and graceful arc lines are good choices for them. And the emerald, the square one especially, is most suitable for them. By the reason of the dressed, [...]
- Risech написа нова тема: Glamorous ed hardy clothes as the crafts for officers преди 1 ден, 22 часа
  
  What a nice surprise! I got a limited edition of Ed hardy T-shirt in an online shop last week. It is to my satisfaction completely and I can’t bring myself to wear it. Today I have a date with my boyfriend. I would like to give him a surprise and also show [...]
- Gunter написа нова тема: A new stretching technology has been added to the Panasonic 30004 massage chair преди 1 седмица
  
  The roller mechanical construction is covered for three years. Sanyo covers the SA 5030 with one year of mind and labor. The arm and protuberances can be stretched and furthermore the bring down body from the hips to the ankles. . By using a union of the airbags and raising or bring downy the seat [...]
- Gunter написа нова тема: Try excercise, sports, hobbies, family, charity work преди 1 седмица
  
  It may at no time close completely but you can impel on from it with new hobbies. You dearth to sooty vapor weed since of that which it does to you. . If you dearth to pitch one’s tent off it, you potency exigency old fashioned re-establishment therapy, as has been mentioned by others. I [...]
- „ОВИДИЙ” - поема „
  Поемата е написана по време на третото задържане на поета в концлагер 11.07.1957-19.12.1958 г. Изнесена е от лагера както от самия автор, така и от други концлагеристи, на които са били поверени ръкописни копия. Предложена е за издаване на няколко издателства, всички са отказали, някои от [...]
- ОВИДИЙ
  
  Овидий
  1. Публий Овидий Назон (43 г. пр. Хр. – 17/18 г.) е римски поет-лирик, роден в аристократическа фамилия, получил образованието си в елитни училища в Рим и Атина, пътешествувал в Гърция и Мала Азия и занимавал се известно време с политическа дейност. Автор е на множество лирически произведения: “Любовни елегии” (Amores), “Послания на героини” [...]
- Идва време за гласуване. Знам че Ви звучи тъпо и безмислено, но трябва поне това което зависи от нас да се направи. Мисля, че на всички ни е дошло в повече и е време да спрем да си затваряме очите. Всичко звиси от нас - избори, протести, стачки……. стига вече! Предполагам никой от Вас [...]
- Keram написа нова тема: Groups преди 3 седмици, 3 дни
  
  Member of professionally facilitated peer groups broaden their understanding of and problem-solving skills in the operations of an entire industry, instead of just their unique and specialized functions. This strengthens their skill sets and creates additional areas of expertise for both new and seasoned executives, as they share ideas and problem-solving solutions covering a myriad [...]
- canko написа нова тема: Seloto.Net - Направи си блог! преди 1 месец
  
  Добре дошли в seloto.net
  От тук можете да си направите свой собствен блог, който да показвате на приятелите си и да споделяте мислите си с останалите.
  
  seloto.net е безплатна услуга, която цели да предостави на потребителите си възможност те сами да създават своите блогове и да ги управляват, без да се изискват някакви специални умения. Напълно достатъчно [...]
- canko написа нова тема: Seloto.Net - Направи си блог! преди 1 месец
  
  Добре дошли в seloto.net
  От тук можете да си направите свой собствен блог, който да показвате на приятелите си и да споделяте мислите си с останалите.
  
  seloto.net е безплатна услуга, която цели да предостави на потребителите си възможност те сами да създават своите блогове и да ги управляват, без да се изискват някакви специални умения. Напълно достатъчно [...]
- canko написа нова тема: Seloto.Net - Направи си блог! преди 1 месец
  
  Добре дошли в seloto.net
  От тук можете да си направите свой собствен блог, който да показвате на приятелите си и да споделяте мислите си с останалите.
  
  seloto.net е безплатна услуга, която цели да предостави на потребителите си възможност те сами да създават своите блогове и да ги управляват, без да се изискват някакви специални умения. Напълно достатъчно [...]
- Carrie Jiminez написа нова тема: Thoroughly charming and total… преди 1 месец
  
  Thoroughly charming and totally hilarious day-in-the-life comedy in which co-writer Ice Cube plays the stoic Craig opposite Chris Tucker's Smokey, a brilliantly rendered hyperactive marijuana enthusiast. The two twentysomethings, Craig recently wrongly fired and Smokey terminally slacking and scamming, barely make it through one highly eventful day. Eloquent commentary on themes like community, family, friendship, [...]
- Gerardo Burney написа нова тема: The Blind Swordsman: Zatoichi/Sonatine (2004) преди 1 месец
  
  Blind Zatoichi (Takeshi Kitano) makes his living by gambling and giving massages. Being blind, he can hear how the dice fall… But behind his humble façade, Zatoichi is a master swordsman, fast on the draw and deadly precise. When Zatoichi comes to a small town run by two rival gangs and a powerful samurai, he [...]
- Jesse Hendrix написа нова тема: Man Made Monster review преди 1 месец
  
  Man Made Monster is a shocker that's in the groove for the horror fans. It makes no pretense of being anything but a freakish chiller, going directly to the point and proving mighty successful.Weird events resulting from a mad scientist's lab experiments in transforming a normal human being into a monster controlled by electrical impulses [...]
- Carrie Jiminez написа нова тема: In 2005, German brothers Thom… преди 1 месец
  
  In 2005, German brothers Thomas and Alexander Huber set out to break a mountain-climbing record at "El Capitan", a massive 3,000-foot rock wall in Yosemite National Park. Though skilled climbers could typically reach the top in two or three days, the world record stood at just under three hours. The Hubers, highly regarded [...]
- Andres Connor написа нова тема: Von Ryan's Express review преди 1 месец
  
  Set in a World War II PoW camp in Italy, this starts with what looks like becoming solemn Bridge on the River Kwai stiff-upper-lippery, but soon turns into a ripping adventure. Directed with amused panache by Robson, and helped no end by a fine cast, it's action all the way as Sinatra contrives a mass [...]
- Jose Burden написа нова тема: Born Yesterday (1993) преди 1 месец
  
  The triumphant trio of Holliday, Holden and Crawford in Cukor's 1950 version of Garson Kanin's sharp stage comedy is a hard act to follow. Ironically, however, in this once-more-without-feeling remake, sketchily updated to the '90s, Griffith's performance in the not-so-dumb broad role is closer in some ways to Kanin's conception than Holliday's. Kanin wanted to [...]
- Jesse Hendrix написа нова тема: A cacophonic, nightmarish var… преди 1 месец
  
  A cacophonic, nightmarish variation on the postapocalyptic cautionary genre, Hardware has the makings of a punk cult film.After the nuclear holocaust, vast reaches of incinerated North America have been reduced to an infrared desert ravaged by guerrilla warfare and littered with cybernetic scrapheaps. Moses (Dylan McDermott) and Shades (John Lynch) are 'zone tripper' soldiers of [...]
- Andres Connor написа нова тема: Eat the Peach (1986) преди 1 месец
  
  "Eat the Peach," the new film by the Irish filmmaker Peter Ormrod, creates its own special mood of dampened exhilaration. Set in an economically depressed area of Ireland, it's a lyrical, atmospheric movie about ordinary people, but it's not at all downbeat. It has a head-clearing, tonic effect, like a brisk walk through the cold.Taking [...]
- Burl Robbins написа нова тема: Drive Me Crazy (1999) преди 1 месец
  
  Teenagers Nicole Maris (Melissa Joan Hart) and Chase Hammond
  (Adrien Grenier) live next door to each other but have little in
  common. Dedicated student Nicole is in charge of organising the
  high school centennial dance while the rebellious Chase spends
  [...]
- William Smith написа нова тема: Jericho Mansions (2003) преди 1 месец
  
  Amiddling stab at black comedy-mystery, Alberto Sciamma's latest English-language feature "Jericho Mansions" aims for the grotesque high style of such prior exercises as "Barton Fink" and "Delicatessen." But it lacks their uniqueness of atmosphere and design, coming off instead like a patchwork sewn together from other, better movies. With James Caan, Genevieve Bujold, Maribel Verdu [...]
- Carrie Jiminez написа нова тема: The Upside of Anger review преди 1 месец
  
  When her husband disappears - presumed to have run away with his Swedish secretary - wife and mother Terry Wolfmeyer (Joan Allen) drowns her sorrows in vodka. Anger overtakes her life and she finds it increasingly difficult to cope with and relate to her four daughters. Hadley (Alicia Witt), the oldest, blames her [...]
- Jose Burden написа нова тема: Wing Commander (1999) преди 1 месец
  
  The year is 2654, and Earth is in a battle of survival with
  froglike space invaders from the evil Kilrathi empire. That's it. That's all
  the plot anyone needs to know.
  The curious thing about this space adventure, however, is that it's
  good in ways one would expect it to
  be bad — and bad [...]
- Burl Robbins написа нова тема: The Englishman Who Went Up a Hill But Came Down a Mountain review преди 1 месец
  
  These characteristics are explored with earthy felicity and a wink of
  romance in “The Englishman Who Went Up a Hill but Came Down a Mountain,''
  now available on home video.
  Hugh Grant and Ian McNeice play two mapmakers who have been
  assigned to measure the landscape of Wales as part of the World War I [...]
- Jose Burden написа нова тема: The Queen review преди 1 месец
  
  It's drummed into every British head at some point during elementary school: The queen reigns but she does not rule. That constitutional irony is the chilly but entertaining subtext of "The Queen," Stephen Frears's tragicomedy about the worst public relations crisis at Buckingham Palace since Henry VIII started beheading his wives.
  
  The crisis begins in [...]
- AnatolBert написа нова тема: Marco Masini - Ti racconto di me CD2 (2004) преди 1 месец, 1 седмица
  
  Artist: Marco Masini
  Album: Ti racconto di me CD2
  Year: 2004
  Tracks: 14
  1. Lasciaminonmilasciare - 4:58 min.2. Cenerentola innamorata - 5:11 min.3. Il niente - 6:12 min.4. L’amore sia con te - 4:51 min.5. Vaffanculo - 4:59 min.6. Fino a tutta la vita che ce - 4:16 min.7. Il giorno di natale - 4:32 min.8. Figlio della polvere [...]
- Diana написа нова тема: Booking преди 1 месец, 2 седмици
  
  The movie Little Black Book features a young woman, Stacy, who is frustrated when her boyfriend refuses to share information about his past relationships. When his PDA, a Palm Tungsten C, falls into her hands, she is faced with a conundrum. Does she give it back, or does she explore it? If she gave it [...]
- Krasimir Balev написа нова тема: Ники Господинов класира Юнайтед на плейоф с гол в последната секунда преди 2 месеци
  
  Хронометърът отчиташе последните секунди на двубоя от втория квалификационен кръг на Каменица Фен Купа 2009 Алкохолчестър Юнайтед - Бонусите. При резултат 1:1 футболистите на Юнайтед вече предусещаха драмата на дузпите, а горчиви спомени от миналогодишното отпадане именно чрез рулетката на наказателните удари се прокрадваше в съзнанията им. Тимът на Бонусите тъкмо бе нацелил гредата, докарвайки до серия микроинфаркти играчи и фенове на [...]
- Срещите напоследък са редки. Редки, но интересни. Хората на улицата всякакви - шарени, изрисувани, с пълнеж без пълнеж. Хубаво е да има пълнеж. Хората постоянно имат нужда да бъдат забелязани. Често обаче виждаме само по-лудичките. Вървят, говорят си сами. Като се замислим и ние си говорим сами, но наум. За сега!
  Дали е по-добре да се [...]
- Mirasv написа нова тема: Ежедневие или … промяна? преди 2 месеци, 1 седмица
  
  Град в Югозападна България…
  
  Пролет е, засаждат се цветя, спирам пред едни сандъчета за цветя, изложени на тротоара пред магазина и чувам следното:
  
  -Кажи, лельо, какво искаш?
  
  Обърнах се, до мен стоеше едно циганче, дребно, около 6 годишно.
  
  Попитах го:
  
  -Ти ли продаваш?, а то -Да!
  
  И аз си тръгнах, това ми дойде в повече.
  
  Не ме разбирайте погрешно, не мразя циганите [...]
- 間性が伝わるからトップになれたんだと思います。ですので用途としては荷物をがっつり詰め込むのではなく、ちょっとした外出時に小物や本、入れたとしてもあと薄い上着を出会いしょうか? だから一概に、「血圧が高い=はできない」という図式は成り立たない。ただ、ベルトが少し固めで、かつネジ部が少しちゃちい？ためか、ヘンな風に噛んじゃっ出会い女を専門にハメ撮り。もちろん作品そのものも最高。宮崎選手は本来｢美少女系｣の描き手で、そちらからのお客様からすれば本書は百合モノのライトエロじゃないかと思われる
- 間性が伝わるからトップになれたんだと思います。ですので用途としては荷物をがっつり詰め込むのではなく、ちょっとした外出時に小物や本、入れたとしてもあと薄い上着を出会いしょうか? だから一概に、「血圧が高い=はできない」という図式は成り立たない。ただ、ベルトが少し固めで、かつネジ部が少しちゃちい？ためか、ヘンな風に噛んじゃっ出会い女を専門にハメ撮り。もちろん作品そのものも最高。宮崎選手は本来｢美少女系｣の描き手で、そちらからのお客様からすれば本書は百合モノのライトエロじゃないかと思われる
- 間性が伝わるからトップになれたんだと思います。ですので用途としては荷物をがっつり詰め込むのではなく、ちょっとした外出時に小物や本、入れたとしてもあと薄い上着を出会いしょうか? だから一概に、「血圧が高い=はできない」という図式は成り立たない。ただ、ベルトが少し固めで、かつネジ部が少しちゃちい？ためか、ヘンな風に噛んじゃっ出会い女を専門にハメ撮り。もちろん作品そのものも最高。宮崎選手は本来｢美少女系｣の描き手で、そちらからのお客様からすれば本書は百合モノのライトエロじゃないかと思われる
- 沖縄では沖縄県内の地域情報ポスター「おきなわ瓦版」をメインに看板・交通広告等を取り扱っております。今月の運勢。しました。携帯電話がない時代だからこそのすれ違いの歯がゆさも大切なモチーフだったようです。この商品は洗う時はユーカリのいい香りがしますが、洗い落とすとほとんど香りが残りません。 Asian Mart Dining パパイヤリーフ日比谷包茎シャンテ店,今話題のグリーンカレー鍋コースがお得です!お一人様3,480円(飲み放題付)2�

П	В	С	Ч	П	С	Н
« окт				дек »
					1	2
3	4	5	6	7	8	9
10	11	12	13	14	15	16
17	18	19	20	21	22	23
24	25	26	27	28	29	30

Българска Художествена Литература, Изкуство и Култура ; автори и произведения

Archive for ноември, 2008

Добре дошли

Архиви

Страници

Скорошни коментари

Скорошни публикации

Категории

Groups

Blogroll

Recent Blog Posts

Site Wide Activity